Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Терминът "злокачествен тумор" е по-общ, тъй като включва и рак, и саркома, но често се използва като синоним на рак, тъй като това е по-честото заболяване.

При злокачествен тумор на дебелото черво е много трудно да се предвиди кога може да се появи рецидив или далечни разсейки. Това зависи от много прогностични фактори: от страна на организма на болния зависи от общото му състояние, от големината на тумора, имало ли е метастатични лимфни възли, те отстранени ли са оперативно, радикално ли е отстранен туморът.

Други прогностични фактори са - какъв е стадият на заболяването; има ли проникване през всички слоеве на чревната стена; възрастта на пациента; степента на диференциация на тумора; броят на отстранените метастатични лимфни възли, особено ако са над 4, е лош белег; чревно запушване или перфорация.

Зависи и от последващото лечение - дали се е налагало, кога и как е проведено.

Оплакванията, които характеризират клиничната картина на заболяването и при поставяне на първоначалната диагноза, и при поява на тласък на заболяването - локален рецидив или далечни метастази, са следните: коремна болка, непостоянна; загуба на тегло; изтъняване на изпражненията като молив; ранно засищане и тежест; кървене от храносмилателната система; отпадналост; чревни усложнения - запушване, перфорация (спукване) на червото, кръвоизлив - остър или хроничен; дълбока венозна тромбоза понякога.

От лабораторните изследвания - анемия, нарушен баланс на електролитите в организма, повишени чернодробни ензими.

За да се разбере има ли рецидив или разсейки, трябва да се проведат изследвания. Един път годишно е уместно да се прави фиброколоноскопия, за да се огледа отвътре остатъкът от дебелото черво за наличие на нови тумори. При болки в областта на операцията е уместно да се направи КАТ (скенер) или ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) на корема и малкия таз, за да се определи причината за тези оплаквания и да се види състоянието на черния дроб, слезката, коремните лимфни възли и т.н.

За преценка състоянието на белия дроб освен клиничния преглед трябва да се направи рентгенова снимка или скенер.

При болки по костите може да се направи сцинтиграфия.

На 4-6 месеца може да се изследва кръв за туморен маркер СА 19-9 и за периферна кръвна картина и биохимично изследване.

Цялата тази информация трябва да се интерпретира от онколог и ако се докажат разсейки, да се започне съответно лечение.

Чрез оперативно лечение могат да бъдат излекувани 50% от всички. Останалите обикновено се представят с метастази в черния дроб и/или белия дроб.

Прилагането на следоперативна химиотерапия при болни в ттт стадий е стандартно лечение, тъй като подобрява контрола на заболяването.

Ако се появят разсейки, се започва химиотерапия.

Може да се приложи и таргетна терапия с антиангиогенезен агент.

Благодарение на съвременното лечение средната преживяемост на пациентите с колоректален рак се увеличи от 5-6 месеца на над 2 г.