Отговаря д-р Юлия Григорова, консултант на в. "24 часа" по гастроентерология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Състоянието се нарича синдром на късото тънко черво. Изходът се определя от:

- Размера и мястото на изрязването (резекцията).

- Състоянието на терминалната част от илеума (края на тънкото черво). Той е с най-големи адаптивни възможности и има специфична резорбтивна (всмукваща) функция за жлъчни киселини и витамин B12, която не съществува в по-горните отдели на тънкото черво (йеюнума).

- Функционалното състояние на останалия сегмент.

- Съхранена ли е, или отстранена клапата между тънкото и дебелото черво - при липсата й се развиват бактериален свръхрастеж и по-ускорен пасаж, утежняващи положението.

- Състоянието на другите храносмилателни органи и способността за функционална морфологична адаптация.

Водещи симптоми са водниста диария с дехидратация, електролитни и алкално-киселинни нарушения на организма, недобро смилане и усвояване на хранителните вещества - мазнини, белтъци, въглехидрати, витамини, микроелементи, желязо, калций, магнезий, фолиева киселина. Това води до тежък недостиг на белтък с отоци, недоимъчни състояния, ендокринни и хормонални нарушения и кахексия (тежко измършавяване).

Лечението трябва да реши няколко важни задачи. В следоперативния период трябва да се компенсират водните и електролитните нарушения с венозно хранене. Въвеждат се глюкозни, белтъчни и липидни разтвори, мастно- и водоразтворими витамини, минерални соли, аминокиселинни смеси, осигуряващи енергийния и структуроградивния внос. Нужно е ранно захранване през устата - внимателно и постепенно, на малки порции (на 2 часа). Съобразяваме се с въвежданите мазнини (триглицериди на средноверижните мастни киселини), наличието на лактазна недостатъчност и оксалатни камъни. При големи резекции, ако е необходимо, парентералното хранене се провежда дълго, дори цял живот. Необходими са специални помпи и катетри. Пациентът се обучава какво да прави вкъщи. Критерий за успеха е телесното тегло.

Допълнителната медикаментозна терапия включва средства, забавящи перисталтиката, намаляващи секрецията, антибактериално лечение, панкреасни ензими. Хирургично лечение за забавяне на перисталтиката (обърнат къс сегмент с антиперисталтичен ефект) е крайна мярка.