Отговаря д-р Юлия Григорова, консултант на в. "24 часа" по гастроентерология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

С въвеждането на модерни ендоскопски техники стана възможно диагностицирането на редица морфологични и функционални феномени, които не са болестни състояния, но могат да доведат до неприятни усещания и понякога болка.

Често пъти анатомични участъци от даден орган при определени ситуации - физиологични или по-често болестни, могат да се преместят в съседен орган (временно или постоянно).

Това са най-често лесно подвижни структури: полип на дълго краче, задебелени гънки от лигавицата на кух орган или органи със слаб опорак (съединителнотъканните връзки, които поддържат постоянното разположение на органите в кухините). Кухите тръбни органи (хранопровод, стомах, черва) се "отграничават" един от друг с определени сфинктери (мускулни входове - кардия, пилор и т.н.).

При стресови или болестни състояния става недобро регулиране на сфинктерните механизми. Ако затварянето на пилора след преминаване на храната в дванадесетопръстника се забави, остава т.нар. зеещ пилор. Той е една от предпоставките за пролапс (преминаване) на лигавични гънки или други подвижни структури, увлечени от перисталтичната вълна, както в посока стомах - дванадесетопръстник, така и обратно. При по-тежки състояния може да инвагинира и част от чревна стена (като пръст на обърната ръкавица). Друга предпоставка е наличие на големи гънки от лигавица или полип на тънко и дълго краче, които са подвижни и лесно могат да се преместят. И на трето място съществен момент е бурната или обратна перисталтика.

При транспилоричния пролапс на стомашна лигавица оплакванията най-често са: подуване на стомаха, недобро и неефективно изпразване, куркане, гадене, парене в хранопровода. Ако лечението с подходящ хранителен режим, позиция на хранене, препарати не доведе до ефект, може да се стигне и до операция.