Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2011 г.

Основните симптоми на вестибуларната (равновесната) дисфункция (разстройство) са: световъртеж, вестибуларен нистагъм (потрепване на очите), равновесно-двигателни и вегетативни реакции.

Има две форми на позиционно разстройство. Едната е, когато потрепването на очните ябълки се променя в зависимост от това дали е увреден вестибуларният апарат във вътрешното ухо и е по посока към самото ухо. Другата е, когато има болестни промени в основата (ствола) на главния мозък при тумори, травми, инсулти и други по-редки причини и отклонението е в обратна посока.

Световъртежът (вертиго) е разстройство на усещането за ориентация в пространството. Изразява се с фалшиво възприятие за движение на околното пространство или на болния в него. Много често световъртежът се съпровожда от гадене и повръщане, потрепвания на очните ябълки, разстроена координация, чуване на фиктивен шум в ушите като звънене, свистене, бръмчене и др., прелитащи светли точки пред очите, психически разстройства и страхове.

Заради разнообразните оплаквания болните се обръщат към различни специалисти - невролози, отоневролози или по УНГ. Невролозите диагностицират промените в ствола на мозъка. С такива симптоми понякога се проявяват исхемичните и хеморагичните инсулти в тези области, вестибуларната епилепсия, дегенерациите в майлкия мозък, т.нар. дроп-атаки (с внезапно падане и краткотрайни промени в съзнанието), някои форми на мигрената, множествената склероза, морската болест, тумори в ствола на мозъка, черепно-мозъчните травми.

При УНГ специалисти се лекуват мениеровата болест и различните възпалителни и други процеси в лабиринтите на ухото. При всеки отделен болен е необходимо точно и индивидуално лечение на причините, довели до тези неприятни симптоми, за да се получи оптимален резултат. Сега има ефективни медикаменти, с които могат да се излекуват всички видове вертижни кризи, дължащи се на най-честите световъртежни синдроми. Комбинираното и целенасочено причинноследствено лечение е по-успешно и много по-безопасно от симптоматичното.