Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Треморът е много чест неврологичен симптом - вид двигателно нарушение. Проявява се с неволеви, повтарящи се ритмични движения на части от тялото.

Акционният тремор, или тремор на движение, може да е кинетичен (при определено движение) или постурален (позиционен) при поддържане на положение на тялото или крайника срещу гравитационното съпротивление.

Среща се при състояния като стрес, тревога, страх, умора, абстинентен синдром при наркомани и алкохолици, тиреотоксикоза, хипогликемия, лекарствени и токсични въздействия, особено при отравяния с тежки метали, чернодробни болести и други.

Най-често в клиничната практика се среща треморът на Минор. Той е есенциален тремор (т.е. с неясна причина). Началото му е след 40-годишна възраст. При наследствен тремор началото е около 20-годишната възраст. А при сенилния (старчески) тремор е след 65-годишна възраст.

Този тремор се засилва при поддържане на определена поза (например опънати напред ръце с разперени пръсти). Изчезва при покой, при отпусната мускулатура и след употреба на малко количество алкохол.

Най-ясно се изявява при прецизни движения и особено при писане, при емоционално напрежение и при повишено внимание.

Различни видове тремор има и при здрави хора като физиологичен, т.е. нормален тремор, както и при невротични състояния, депресия, тревожност. Има и т.нар. психогенен тремор.

Диагностицирането на вида на тремора изисква голямо професионално майсторство, защото е възможно да бъде и нормален при определена възраст и обстоятелства. Важно изследване е ЕМГ (електромиографията) за изясняване вида на тремора.