Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Микробът хламидия пневмоние инфектира дихателните пътища. Болестта обикновено протича леко до средно и има доста разнообразна клинична картина - фарингит, синузит, ларингит, бронхит или пневмония. При някои започва с болки в гърлото. После се вдига температура, болят гърдите, има кашлица и хрипове няколко седмици.

Пневмонията най-често се развива при млади хора и е атипична. Известно време след боледуването може да има потене и умора, но те постепенно изчезват.

Смята се, че хламидийна инфекция може да отключи астматичен бронхит и бронхиална астма. Но данните в подкрепа на тази хипотеза са твърде ограничени.

Диагностичните тестове, които сега се използват, се нуждаят от усъвършенстване. Най-достъпни и поради това най-широко прилагани са серологичните. Те показват наличието и количеството (титъра) на антителата срещу хламидията в серума. Т.е. за вида на причинителя се съди по имунната реакция. При нея се образуват специфично насочени срещу причинителя антитела.

Хламидия пневмоние обаче е широко разпространен микроб и антитела срещу него се доказват във висок процент от населението. Поради това тълкуването на резултатите от серологичните изследвания е затруднено.

Най-точен показател е 4-кратното нарастване на титъра на антителата в две поредни кръвни проби, взети в началото на болестта и 3-4 седмици след това. При единични проби следва да се определи типът антитела - М или G. Приема се, че доказателство за инфекция е титър на М-антителата 1:16, или 1:512 на G-антителата.

Лекарят лекува хламидийните инфекции с подходящите антибиотици в съответната дозировка поне 10-14 дни.