Онколозите препоръчват пълни прегледи на всяка декада след 45 г.

При 1 от 3-ма болни откриват фамилен риск

Населението на земята застарява, живее във все по-замърсена среда, обездвижено и под стрес, повечето хора се хранят нездравословно, мнозина пушат или злоупотребяват с алкохол. Всичко това има принос в увеличаването на риска от онкологични заболявания. Очаква се новите случаи на рак за година да надхвърлят 18 милиона.

Един на всеки

5 мъже и една

на 6 жени ще

развие рак

през своя живот и един на 8 мъже и една на 11 жени ще си отидат от това. България е сред страните с високо засягане от всички видове новообразувания. Ракът на белия дроб, гърдата и колоректалният карцином са трите основни локализации при заболелите. На тях се дължи около 1/3 от заболяемостта и смъртността от рак в света. Това съобщи проф. Здравка Валерианова, директор на Националния раков регистър.

Март е Световният месец за повишаване на осведомеността за колоректалния карцином, който се развива обикновено безсимптомно или с много дискретни промени, които човек не забелязва. Това е причината ракът на дебелото черво обикновено да се диагностицира късно, а лекарите да водят информационни кампании за превенция.

В България заболеваемостта от карцином на колона и ректума е 28,5 на 100 000 души. Липсата на адекватна първична и вторична профилактика води до откриване на заболяването в напреднал стадий и лоши резултати на преживяемост. Според последните данни от раковия регистър у нас

при откриването

на рака 60% от

пациентите са в

късните трети и

четвърти стадий

Повечето колоректални карциноми произлизат от аденоми, които с времето претърпяват злокачествена трансформация под въздействието на унаследени или придобити генетични дефекти.

Прогресията от доброкачествено образувание - аденом, до злокачествен карцином на дебелото черво е продължителен процес. Смята се, че продължава средно 10 години.

Според д-р Ева Диманова от Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология този голям времеви “прозорец” позволява ранно откриване на предраковите състояния чрез профилактични тестове и скрининг.

С напредването на възрастта рискът да се развият тумори расте. Вероятността нараства значително след 50-те.

През последните години обаче се забелязва увеличаване на случаите в по-ранна възраст, което насърчи онколозите в САЩ

да препоръчат

скринингът да

започва още

на 45 години

Препоръките включват няколко варианта на скринингови методи, които са достъпни у нас, и от тях може да се подбере най-подходящият за отделния пациент и конкретния случай, обясни д-р Диманова. Практиката ѝ показва, че хората избягват методите, които са най-прецизни, защото са неприятни. Специалистката обаче посъветва неудобствата - несравнимо по-малки в сравнение с предимствата, да бъдат изтърпявани като гаранция за добра превенция.

Според експертите след влизането в рисковата възраст е препоръчително

пълна

колоноскопия

да се прави

на всеки 10 г., колонография и сигмоидоскопия на 5 г., фекален тест на 3 г., а по-достъпни изследвания, насочващи към съмнение за риск - всяка година.

И у нас вече е достъпна виртуалната колоноскопия - харесвана, защото не създава дискомфорт, но неудобството е, че модерната образна техника е само диагностичен метод. При класическия вариант по време на изследването при необходимост може да се отстранят полипи по време на самата колоноскопия, изтъкна специалистката.

Всички позитивни резултати от скрининговите тестове следва да бъдат потвърдени с колоноскопия, обясни онколожката. При предракови изменения като полипи пък се препоръчва ежегодно.

Хронични възпалителни чревни заболявания като улцерозен колит и болест на Крон също създават благоприятни условия за развитие на абнормни клетки.

Сред причините за рака е и наследственото предразположение, но човек може

да намали с

начина си на

живот риска

от изявата на

“лошите” гени

Един от 3-ма души с колоректален карцином има роднина със същото заболяване. При фамилно предразположение рискът нараства на 6% при един родственик от първа линия, ако той е над 45 г., и на 10%, ако е под 45 г. При двама засегнати родственици по първа линия рискът от заболяване е 17%. Сред предотвратимите рискови фактори д-р Димитрова нарежда:

- Наднорменото тегло и затлъстяването.

- Намалената физическа активност.

- Благоприятстваща образуването на тумори на дебелото черво диета, богата на червени меса (свинско, телешко, агнешко), честата консумация на преработени меса (колбаси) и бедна на фибри (пресни плодове и зеленчуци) храна като преобладаващо меню.