Възрастните хора са най-бързо нарастващата група и се очаква броят на счупванията (фрактурите) в глобален мащаб да достигне 6,3 млн. през 2050 г. Повечето фрактури на бедрената кост възникват при падане, но има и спонтанни – т.нар. патологични фрактури.

Повишаването на честотата на фрактурите с повишаване на възрастта е резултат от остеопорозата и зачестяване на паданията. Такива фрактури възникват при 1,6 на 1000 жени на възраст 65–69 г. и 32,8 на 1000 сред жени на възраст 90–94 г. Хората в старчески дом са изложени на до 10 пъти по-висок риск. Значително е повишен рискът и при деменция и психични заболявания.

Най-честите фрактури на бедрената кост засягат горната й част, а 40% от тях са фрактури на шийката, която е разположена в зоната на тазобедрената става. Други 50% са извънставни – трохантерни, и по-редките субтрохантерни фрактури (под 10%). Такива фрактури възникват обикновено при странично падане.

Рискови фактори за такива фрактури са остеопороза, анатомични особености на костта (дълга шийка); кортикостероиди; тютюнопушене; алкохолизъм; ниска телесна маса; чести падания, обясни д-р Орлин Филипов, дм, главен лекар на ортопедичната болница “Витоша”.

Остеопорозата е заболяване на скелета, характеризиращо се с ниска костна маса и микроархитектурни нарушения с резултат нарастване на костната чупливост и предразположеност към фрактури.

Причините за често падане са нарушения в баланса, мускулната сила и зрението, медикаменти с психоактивно действие, затруднена походка, депресия, замаяност или ортостатизъм, възраст над 80 г., женски пол, ниска телесна маса, често уриниране, деменция и др.

Фрактурата обикновено лесно се разпознава. След падане пострадалият лежи безпомощно на пода. Увреденият крайник е по-къс и е завъртян навън. Пострадалият не може да движи крака си и болката е силна. Има неразместени фрактури, при които болката е малка и дори болният може да стъпва на крака. Незабавно пострадалият трябва да бъде настанен в отделение по ортопедия. След изследвания и подготовка се извършва операция. Тя е задължителна дори при хора в увредено общо състояние, защото без операция рисковете за смърт са много по-високи. След операция рискът за фатален изход е до 15%, без нея - до 70%. Когато болният няма придружаващи заболявания, рискът е минимален.

При хора под 65 г., ако няма коксартроза, задължително се извършва фиксация на фрактурата с винтове. Между 70 и 85 г. се прилага заместване на ставата с ендопротеза, а при пациенти над 85 г. обикновено се извършва фиксация с винтове, ако има твърде висок риск от ендопротезиране. При счупвания извън ставата се прилагат различни пирони или плаки с винтове.

“При хора под 65 г. и по-възрастни с високи изисквания в болница “Витоша” прилагаме специален метод на фиксация - BDSF. Той е много по-ефикасен от стандартната фиксация с винтове и вече се прилага в САЩ, Норвегия, Швейцария, Индия и др. Най-важното предимство е, че всички болни могат да стъпват на оперирания крак веднага, а не чак след 3 месеца, както в други болници по света. При по-възрастни хора извършваме ендопротезиране по авангарден метод без нужда от преливане на кръв и болните веднага започват да ходят без специални забрани. Например не им се забранява да лежат на една страна, не е нужно да поставяме абдукционен триъгълник (дървена конструкция) между краката им в леглото, могат да извършват нормални движения, за разлика от пациентите в повечето болници по света”, изтъкна д-р Филипов. За превенция на остеопоротични фрактури в болница “Витоша” препоръчват приемането на калций и витамин D; отказване от тютюнопушене; редовни натоварващи упражнения; предпазване от падане и намаляване употребата на алкохол. Постоянното носене на външни протектори – възглавнички, пришити в дрехите, намалява риска от фрактури с 60%.