Развитието на медицината дава надежда на все повече хора с “екзотични” диагнози да надвият болестта. Например редките тумори на панкреаса. За тях разказва д-р Цонка Луканова от Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА. Тя е в болницата от 2009 г. Преди това е била клиничен ординатор в Александровска болница. През 2018 г. тя бе в екипа от хирурзи, гастроентеролози, онколози и патолози, които минаха обучение във европейския център за лечение на невроендокринни тумори в Упсала.

 - Д-р Луканова, колко чести са редките тумори на панкреаса?

- 80-85% от туморите в тази жлеза са аденокарциномите. Другите се делят на две групи – солидни и кистични. В първата най-чести са невроендокринните тумори (НЕТ). Те са от клетки “кръстоска” между ендокринни и нервни клетки, откриват се в цялото тяло и имат специфични функции. В белите дробове например контролират потока на кръвта, а в стомаха и червата - моториката им и минаването на храната. Такива са 1-2% от всички тумори на панкреаса.

А кистичните тумори са над 20 вида.

- Кои хора ги развиват?

- Няма рискови групи. Повечето случаи са спорадични, рядко появата е обвързана с наследственост. Невроендокринните тумори са малко по-често срещани при мъжете, а кистичните - при жените.

- Колко българи се сблъскват с тази диагноза?

- Няма прецизни данни. Невроендокринните тумори на панкреаса са 3-4 на 100 000 души. По данни на Националния раков регистър заболеваемостта от рак на панкреаса е 3,8 на 100 000.

В клиниката ни всеки шести тумор на панкреаса е рядка форма. Следователно заболеваемостта за България е под 1 на 100 000.

- Да, но нали случаите се множат.

- Причината е, че все по-достъпното и широко приложение на образни методики доведе до нарастване на “случайно” установени туморни лезии на органи, сред тях и панкреаса. Тези тумори се откриват по-често, но са лечими. Тяхната разнородност и относителна “непопулярност” в клиничната практика поставят въпроси – дали са злокачествени, трябва ли да се оперират на всяка цена, или може да се проследят в динамика, има ли протокол за това.

- Има ли иновативно лечение? В каква степен е успешно?

- Голяма част от редките тумори са с по-добра прогноза от аденокарцинома. Излекуването зависи както от характеристиките на тумора, така и от ранното му откриване, правилното поведение и оперативното лечение.

Когато има благоприятни туморни характеристики, ранна диагностика и адекватна терапия, са лечими. Повечето са с бавен растеж и добра прогноза, но имат злокачествен потенциал. При над 50% се откриват метастази в черния дорб още при поставянето на диагнозата.

Но за разлика от аденокарцинома операцията (с чернодробна резекция) може да е от полза.

Иновативна е пептид-рецепторната радионуклидна терапия. Тя се прилага при напреднали, разпространяващи се в околните тъкани, и/или далечно метастазирали тумори, които не подлежат на изрязване. Представлява системна прицелна терапия с аналози на хормона соматостатин. Те се свързват с рецепторите за него в тумора и потискат секрецията на растежен хормон и съответно нарастването на тумора.

Това е пример за актуалната в медицината тераностика - терапия и диагностика  За разлика от аденокарцинома на панкреаса “агресивното” хирургично лечение (с извършване и на чернодробна резекция) в определени случаи може да е от полза за пациентите с редки тумори.

За разлика от аденокарцинома на панкреаса “агресивното” хирургично лечение (с извършване и на чернодробна резекция) в определени случаи може да е от полза за пациентите с редки тумори.

- Какви са рисковете с тези тумори?

- Няма дефинирани протоколи, които да стандартизират диагностиката и лечението при тумор на панкреаса, различен от аденокарцином. Това е обяснимо, защото те са редки и сравнително непознати.

- В България присаждане на панкреас още няма. Може ли да се случи скоро?

- С навлизането на съвременните терапии и инсулиновите помпи в лечението на диабет постепенно намалява и нуждата от трансплантации на панкреас. В света голям процент от тези операции се извършват заедно с присаждане на бъбрек или след това. Технически трансплантацията на панкреас е постижима за нашия екип, въпросът е в здравната политика.

- Как да се разреши проблемът с донорството у нас?

- Хубаво е, че има все по-позитивна и зряла обществена нагласа за него. Това е свързано с по-голямата информираност и осъзнатост на хуманната същност на процеса, както и с прозрачната му реализация.

Вероятно са нужни повече усилия за установяване на потенциалните донори по бази. Това би довело до по-голям брой донорски ситуации и съответно до повече трансплантации.