Изолират грипния вирус от 1918 г. в запазена проба от белия дроб на боеца Роско Вон

Д-р Джефри Таубенбергер, военен патолог от САЩ, купува броя на сп. "Сайънс" от 15 февруари 1995 г. На корицата е Джон Далтон, легендарен химик от XIX век, страдал от цветна слепота и дал името си за термина "далтонизъм". Заглавието разгласява, че е разкрит генът, причиняващ цветната слепота.

Далтон знаел, че вижда цветовете различно от другите. Знаел и че това му е вродено, защото само брат му ги вижда като него. Той допуска, че причината е в очната течност, т.нар. стъкловидно тяло. Но Далтон не може да измисли начин да провери бистротата на течността, без да извади очите си. И поръчва на своя асистент след смъртта му да направи аутопсия на очите.

Далтон умира на 78 години на 27 юли 1844 г. и асистентът Джоузеф Ренсъм изпълнява заръката. Вади очните ябълки и изсипва стъкловидното тяло от едното око в стъкленица. То е бистро, "идеално прозрачно", пише Ренсъм. Прави цепка в другото око и оглежда предметите през нея - те си имат цвят, а не са все сиви, както са изглеждали на Далтон. И Ренсъм заключава, че каквато и да е причината за цветната слепота на Далтон, тя е извън очите му.

150 г. по-късно от очите, съхранени в буркан в Лондон, са взети клетъчни проби и са подложени на генен анализ чрез технологията с полимерни верижни реакции. Така е изолиран мутиралият ген, който е причинил наследствената форма на цветна слепота при Далтон, разказва сп. "Сайънс".

Д-р Таубенбергер работи във Военния иститут по патология на САЩ, където се съхраняват милиони тъканни проби от умрели хора. Хрумва му, че чрез същата техника може да се изолира грипният вирус от 1918 г., стига да са запазени проби от жертви на тогавашната епидемия и поне части от вируса да се съдържат в тях.

Доказано е, че този грипен вирус е най-свирепият убиец на хора в цялата история на човешката раса. За няколко месеца в самия край на Първата световна война той отнема живота на около 50 милиона души по цял свят, а според други изчисления - дори на 100 милиона. Нито "Черната смърт" (чумните епидемии през Средновековието), нито световните войни са вземали толкова много жертви.

Изолирането на онзи грипен вирус би позволило на учените да го изследват и да установят на какво се дължи неговата изключителна вирулентност. Това много би помогнало в борбата срещу днешните грипни епидемии. Би било крачка и към създаване на универсална противогрипна ваксина, която да дава доживотен имунитет.

Институтът по патология във Вашингтон е основан от президента Абрахам Линкълн. Той заповядал всеки военен лекар, правещ аутопсия, да изпраща тъкан от умрелия в института "за второ мнение". Така за повече от 100 години в склада му са се натрупали десетки милиони проби.

Макар че медицината се развива, изкуството за съхраняване на тъкани не се е променило от XIX век до днес. Парче тъкан колкото нокът се потапя във формалдехид и после се покрива с парафин в т. нар. парафиново блокче. В него остава непокътната за неопределено време.

От цялото хранилище на института компютър отсява 3 милиона проби от белите дробове на хора, умрели след 1917 г. От тях 70 се оказват на жертви на грипната епдемия от 1918 г. Убийствен при грипа обаче не е самият вирус, а пневмонията. Най-често тя довежда до смърт когато вирусът вече е извън белите дробове на болния. Ето защо, за да има генни остатъци от него в пробите, трябва оная пневмония да е била скоротечна и смъртта да е настъпила 7-10 дни след заразяването.

Това изискване отсява само 6 от 70-те проби - на умрелите от грипа за броени дни. От техните парафинови блокчета са изрязани фини ленти, по-тънки от хартия, съдържащи до 2000 клетки. Те са подложени на сложна обработка в лаборатория с центрофуга и хлороформ и фенол като разтворители, за да се изолират само генните частици в тях. После те са белязани с радиоактивна сонда, за да оставят петна на рентгенов филм. Всеки ген оставя различно петно на филма.

От 6-те проби само парафиновото блокче на редник Роско Вон дава отпечатък от вирусен ген на филма. Той е 21-годишен войник, който е умрял през 1918 г. в Кемп Джаксън, Южна Каролина. Според картона му е прегледан на 19 септември и има "бърз пристъп на слабост, висока температура, болки в гърдите и кашлица". Умрял е в 6:30 часа на 26 септември. Аутопсията извършил кап. Хегфорт. Той събрал "чаша и четвърт чиста течност от гръдния кош" и изпратил във Вашингтон проби и от двата дроба.

Редник Вон умрял от масивна пневмония в левия дроб, който внезапно е отказал да функционира. Но в десния имало "много леки фокусни изменения, признак на ранен възпалителен процес, отговарящ на грипна инфекция в ранен стадий". Хемаглутининът - матричен ген на вируса от 1918 г., е изолиран от пробата на левия бял дроб на Вон.

Докладът на Таубенбергер за залавянето на грипния вирус убиец от 1918 г. излиза на корицата на "Сайънс" през март 1997 г.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


Чочо Сан
01/25/2019 03:16:20

Нищо не разбрах.

baihui
02/07/2019 15:13:38

И аз!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*