На 15 януари се навършват 100 години от смъртта на Карл Либкнехт - германския Ленин, и на съратничката му Роза Люксембург. Те учредяват Германската комунистическа партия, но са против "революционното насилие" и критикуват съветския Ленин за "безпощаден централизъм".

Също като него те организират въстание, което също е потушено. След провала на болшевиките през юли 1917 г. обаче техният вожд е надежно укрит в сламена колиба, а после изтеглен във Финландия. Либкнехт и Роза Люксембург се оставят да бъдат заловени в хотел "Еден" в Берлин. Инквизират ги и ги застрелват.

Карл Либкнехт е потомствен политик с огромен опит и обаяние, но според Троцки не му е достигнала революционна прозорливост. Негов баща е Вилхелм Либкнехт - също революционер и професионален политик, потомък на Мартин Лутер - бащата на Реформацията в Европа. Дядо му по майчина линия пък е Теодор Ре - председателят на Националното събрание във Франкфурт (първия германски парламент). В добавка към тази наследственост при кръщенето на Карл в берлинската Томаскирхе като негов кръстник е вписан първо "Доктор Карл Маркс от Лондон", а след това и "Фридрих Енгелс - рентиер в Лондон".

Роза Люксембург пък е от полски произход, участва във Втория и Третия интернационал и заедно с Клара Цеткин се бори за правата на жените и на работничките.

На 9 ноември 1918 г. в Германия избухва революция, кайзер Вилхелм бяга в Холандия, а властта се поема от временни съвети от умерени и крайни социалдемократи. На 11 ноември Германия капитулира и Първата световна война свършва. Борбите между левите обаче се изострят и на 31 декември Либкнехт и Люксембург учредяват комунистическа партия. Дни по-късно тя вдига т.нар. въстание на спартакистите в Берлин, което е потушено на 13 януари.

Смъртта им е резултат от отвратителна саморазправа, каквито в германската история има много. Цялото пошло издевателство е скроено и ръководено от социалдемократа Густав Носке - политически съперник на двамата убити, който тогава е военен министър.

На 15 януари 1919 г. в парка Тиргартен в центъра на Берлин спира автомобил и от него е изхвърлен човек в безпомощно състояние. Той е зверски пребит и не може да стои на краката си. Изправен е насила, в тила му е опрян пистолет и спусъкът му е дръпнат. Трупът е качен обратно в автомобила и е доставен в моргата като "труп на неизвестен мъж". Убитият е 47-годишният Карл Либкнехт.

Роза Люксембург е изтезавана, удряна с приклад по главата и убита оше в хотела. Тялото й е хвърлено в Ландверския канал и е открито чак след месеци. Смъртта и на двамата е обявена официално за "недоразумение".

Само единият от убийците им е осъден и лежи 2 г. в затвора. По време на нацизма обаче Ото Рунге реабилитиран и са му изплатени компенсации. Умира в съветски арест в Берлин през 1945 г.

През май 2009 г. сп. "Шпигел" пише, че в гроба на Роза Люксембург може би е заровен друг труп. Съдебният патолог Михаел Цакос от Института по криминалистика "Шарите" в Берлин обявява, че е открил в мазето на медицинския музей в "Шарите" запазен женски труп без глава, ходила и длани. По тялото има явни признаци, че е било дълго време под вода. Томография го определя на жена на 40-50 годишна възраст, която има остеоартрит и крака с различна дължина. От това д-р Цакос заключава, че вероятно тялото е на Роза Люксембург, която при смъртта си е била на 47 г. и е куцала заради вродена луксация на тазобедрената става. Въглеродно датиране установява, че смъртта е настъпила по същото време, по което е била убита и Роза Люксембург. Липсата на глава, китки и ходила д-р Цакос обяснява с жиците, с които са били привързани тежести към тялото на жертвата и след месеци са прерязали крайниците й. В крайна сметка е издирена праплеменница на Роза Люксембург и от нея е взет биологичен материал за анализ на ДНК. Вероятността за съвпадение обаче е едва 40% и то не се потвърждава. В края на 2009 г. германската прокуратура прекратява разследването поради липса на убедителни доказателства.

Карл Либкнехт и Роза Люксембург още се почитат като мъченици на комунистическото движение. Смята се, че убийството им е първата проява на нацизма в Германия. Българският поет Христо Смирненски написва за тях две от най-хубавите си стихотворения.

Роза Люксембург
Роза Люксембург