На финал са клинични изпитвания на терапия с безпрецедентен успех - при 81% унищожава виновния белтък в мозъка, казва акад. проф. Лъчезар Трайков, дмн, най-известният български специалист по деменциите. Академик е на Българската академия на науките и професор към Медицински университет – София, ръководител на Катедрата по неврология, шеф на клиничния и на научноизследователския екип в Александровска болница, специализирани в диагностика и лечение на дегенеративни и съдови деменции, Паркинсонова болест, атипични паркинсонови синдроми и други заболявания на централната нервна система. Завършил е медицина през 1983 г. в университета, в който сега оглавява катедра. Специализирал е и е работил продължително във Франция. Ръководител на изследователски проекти и проучвания, член на редколегии и рецензент в авторитетни международни издания по неврология. Има и магистратура по специалност “Обществено здраве и здравен мениджмънт”. Носител е на множество професионални отличия на наши и чужди институции. Автор на над 680 научни труда с 2840 цитирания – повече от 330 публикации и 346 участия на конгреси. Един от постоянните членове на Лигата “Лекарите, на които вярваме”, поддържанна от ежегодните номинации на читателите на в. “24 часа”

- Академик Трайков, реална ли е надеждата, че скоро болестта на Алцхаймер – най-ужасяващата форма на разпадане на човешкия ум, ще стане лечима?

- През последната година се случиха няколко неща, които дават оптимизъм, но те не идват изненадващо - подготвяха се от десетина години, но през 2018-а дойдоха реалните резултати, които очаквахме. Първото голямо събитие се случи на Световния конгрес по алцхаймер през юли в Чикаго. Там бяха оповестени резултатите от поредното клинично изпитване. Не го откроявам като уникално, защото десет години преди да бъдат съобщени резултатите сега, обнадеждени от терапията, седяхме същите хора в същата аудитория и очаквахме да чуем още тогава подобни данни, но не се случи. А изглеждаше много обещаващо – терапия с

моноклонално

антитяло, което

прехваща

лошия белтък

в ранен стадий, преди той да започне да уврежда нервната система. Принципът лежи на универсална реакция – в човешкия организъм антителата имат функцията да се насочват към чужди за тялото белтъци, да ги прехванат и да ги унищожат. С други думи: въпросното моноклонално тяло радикално спира болестта. Очаквахме, че сме на крачка точно от това. И имахме основание – стратегията беше абсолютно правилна и нямаше причина да не даде резултат. Само че беше съобщено, че клиничното изпитване на многообещаващата стратегия е доказало, че тя няма никакви странични ефекти, но и не е достатъчно добра, за да й бъде даден ход към пазара. Това става чак сега.

- Какво преобърна данните?

- Упорита работа. Още преди 10 г. всички бяхме на мнение, че пътят е правилен, стратегията е логична и трябва да продължим да работим в същата посока. Въпросът беше каква мишена си поставяме. Обединихме се около единственото възможно обяснение за неуспеха, че прилагаме лечението много късно. А причината беше, че ранната фаза ни убягваше, оставаше скрита, безсимптомна на пръв поглед. Установявахме проблема, когато той вече беше довел до поражения в мозъка. Очевидно оплакванията и неврологичният статус се оказваха късна проява. Така се очерта

мишената:

ранната

диагностика

Целта беше да намерим маркери за заболяването, преди то да стане очевидно. И успяхме.

- Говорите в множествено число?

- Да, нашият екип в Александровска болница е част от големия мозъчен международен тръст, който работеше за ранната диагностика. Успяхме да идентифицираме критерии и да напишем нов алгоритъм за максимално ранна диагностика. Те бяха окончателно публикувани през 2014 г. и дадоха възможност в клинични проучвания да бъдат включени хора в много ранен стайдий на болестта. Това е предпоставката за успеха от последното клинично изпитване. Съвременната неврологоия разчита все повече на т.нар. биологични маркери, защото промените започват да се случват на биохимично – клетъчно, морфологично, молекулярно, ниво много рано. С възможностите на магнитния резонанс и позитронно-емисионна томография можем да “хванем” както промените в тъканта, така и промените в невромедиаторите. Разви се и познанието за човешкия интелект. Всичко това дава възможност по-рано да разграничим първите тревожни отклонения, които не се дължат на нормалното стареене на мозъка. И като следваща стъпка – да чуем през лятото на 2018-а изключително впечатляващите резултати от клинично изпитване, които преобърнаха данните.

- Колко пациенти са участвали?

- Проведено е с над 600 пациенти в над 25 центъра. Участниците са в изключително ранен етап на заболяването – повечето от тях са на работното си място, имат напълно пълноценен живот в ежедневието. Приложено при такава качествено нова група, в която няма очевидни изяви на алцхаймер като нарушена интелектуална дейност, моноклоналното антитяло си върши отлично работата.

- Говорите за излекуване, практически какво се постига?

- За 18 месеца 81 процента от участниците нямат лош белтък в мозъка. Това е повече от успех – терапията

не само спира

заболяването, а и

разгражда вече

образуваните

плаки в мозъка

Това са чисто медицинските параметри. В живота за хората това означава спиране на болестта и стабилизиране на интелектуално състояние. Когато се случи по време на пълна активност на човека, това е де факто дефинитивно лечение в най-пълния му смисъл. Успехът не се изчерпва и само с това. Още по-добре е, разбира се, да не се стига до болест.

- Възможно ли е предпазване, профилактика?

- Да, и с това е свързан третият пробив, разработването на

мултимодални

програми

за рисковата

възраст 65+

Механизмите за възникване на алцхаймер не са съвсем ясни, знае се обаче, че наличието на лошия белтък не е задължително равносилно на заболяване. Има поне 10 публикации, че около 20 процента от хората с този белтък в мозъка по неизвестна все още причина не развиват алцхаймер. Хипотезите бяха, че може да е свързано с гените или с невропротекцията.

Преди 2 г. на форум на Европейския консорциум за борба с деменциите, в който членуват над 65 експертни центъра по деменциите и представител от България е нашият екип, стигнахме до консенсусното решение за невропротекцията.

- Какво включва?

- Може да се систематизира в 5 направления, които във финландско проучване бяха доказани като работещи.

Защитен ефект за мозъка имат:

- средиземноморската диета с нейното изобилие от плодове, зеленчуци, полезни мазнини;

- физическата активност – дори по 4-5 едночасови разходки седмично са достатъчни;

- поддържането на социални контакти – човек не трябва да се изолира от приятели и близки, от дейности в обществото;

- стриктен контрол на съдовите рискови фактори с цел да са в норма артериалното налягане и кръвната захар, холестеролът и другите липиди, които, оказа се, са фактор не само за инсулта, но и за алцхаймер, като само те вдигат 27 пъти риска;

- и пето – когнитивната стимулация.

В рамките на проучването бяха разработени специални програми - повечето компютърни, които ангажират от 30 до 60 минути с изпълнение на когнитивни задачи, стимулиращи мозъчната дейност. 

Участниците бяха с риск да се разболеят от алцхаймер, вече имаха

начални прояви

на намаляване

на умствения

потенциал

и на тази база с 10-15 пъти по-голяма вероятност да развият заболяването.

- С какъв извод излезе проучването?

- След едногодишно прилагане на мултимодалната програма още началният резултат, публикуван през 2016 г. в “Лансет”, съобщи, че в мозъка на нито един от участниците няма нефункциониращи, “блокирали” сектори.

След това мултимодалната програма беше приложена на още 4-5 места, включително върху 2000 души във Франция, като към 5-те елемента на протекцията французите добавиха и полезните омега-3 мазнини. Навсякъде резултатът беше категорично в подкрепа на ползите от модела за хората във възрастта 65+, доказа се, че той ги отдалечава от патологичното мозъчно стареене. Още по-хубаво е тази невропротекция да започне и по-рано с презумпцията, че тези дейности оказват благотворно влияние върху когницията.

Резонно е да добавим и съня към дейностите, които са важна за мозъка.

Безсънието

намалява

когницията,

бави скоростта

на обработка на

информацията,

а това е основната функция на мозъка - да обработва постъпващата чрез всички сетива информация от околния свят и да ни помага да се възползваме от нея за нашето оцеляване.

С възрастта тези процеси на обработка се забавят, но при нормалното остаряване мозъкът “догонва” донякъде чрез компенсаторни механизми като опита, езика, семантиката. Безсънието обаче забавя допълнително обработката на информация. В по-късната възраст

сън от 6-7 часа е

задължителен за

възстановяването

на мозъка

От 25 г. всекидневно виждам хора с алцхаймер и техните семейства, които преживяват изключително болезнено разпадането на интелекта на близките си.

Заедно с възможностите за ранна диагностика и перспективата за спиране на болестта при започване на ранно лечение вече сме много по-големи оптимисти в сравнение с плахите надежди отпреди 10 г. Подобен резултат досега не е имало.

- Може ли да се нарече революция?

- Ако човек чува за първи път за тези възможности – да. За хората, които сме вътре в битката с алцхаймер, е еволюция, натрупване стъпка по стъпка на знания и възможности за профилактика, ранна диагноза и навременно лечение преди влошаването на когнитивните възможности.

- Терапията в болница ли се прилага?

- Не е необходимо, когато приключи и четвъртата фаза на изпитването и терапията бъде разрешена за рутинно използване,

лечението ще

може да се

прилага вкъщи

- Колко време ни дели от този момент?

- За специалистите е ясно, че завърши ли проучване трета А фаза с 650 души с толкова впечатляващ ефект, може да се очаква терапията да навлезе след около 5-7 г. Това е нормалният път, ако не се появи нещо непредвидено като например неподозиран страничен ефект.

Но сме по-скоро обнадеждени, че процесът по финализиране на изпитанията ще е предвидим.

- Какво ви прави оптимисти?

- Два месеца след конгреса в Чикаго се събрахме специалисти, които работят в областта на лечението. Тогава бяха изнесени допълнителни още по-вдъхновяващи данни. На база на това се прокраднаха прогнози, че

терапията може

да бъде одобрена

по-бързо от

стандартните

срокове

Никой, разбира се, не се ангажира с точни предвиждания – битката с това заболяване е много тежка. Рутинно, ако всичко върви според предвижданията, има още към 7 г. до финализирането. При много бърз процес и идеални резултати може би няма да сгрешим с прогноза за 5 години.

- Дотогава - кои достъпни когнитивни дейности са с най-висок коефициент на полезно действие?

- На първо място сред най-стимулиращите когнитивни дейности е четенето.

Четете,

хора, четете!

Изключително ефективни са и заниманията с творчески дейности – не е случайно, че на Запад има толкова много творчески курсове за хората на 65+, креативните занимания поддържат ума. Днес това е особено лесно – в интернет има стотици самоучители за всевъзможни творчески дейности.

Мозъкът реагира много позитивно на красотата, на изкуството. В него има невронни кръгове, които забавят стареенето и дори помагат да се справяме с първите неблагополучия на стареещия мозък.

Съветът ми е да не се подценява и социалната ангажираност, дори тя да е само под формата на следене в медиите и обсъждане с приятели и познати на актуални теми според интересите. Много важно е и поддържането на социални контакти след пенсионирането, човек да не сведе общуването си до тесния семеен кръг.