Трима медицински братя получиха дипломите си за висше образование от Медицинския университет в Пловдив. Те положиха клетва за вярност към професията заедно с още 70 медицински сестри, показа Би Ти Ви.

Преди пет години Данаил Михов става шофьор на линейка в Спешна помощ в Пловдив. Първият случай, на който се отзовават с лекаря, преобръща професионалния му път и решава да учи, за да бъде медицински брат.

"Успяхме да възстановим човека и в момента, в който виждах как животът влизаше в безжизненото тяло, разбрах, че искам да изучавам тази професия", обясни пред телевизията Данаил Михов.

А следването в Медицинския университет се оказва изпитание дори за 49-годишния баща на три деца.

"Доста трудно, защото трябваше да карам нощни смени на линейките, а през деня на лекции и понякога, даже много често, се налагаше по 60-70 часа да не спя, имаше моменти, когато ми идваше да се откажа, психически и физически не издържах, но прибирайки се вкъщи, виждайки децата, които станаха три в един момент, си казвах, трябва да успея, защото им давам стимул, искам да учат по времето,когато, а не когато могат да си го позволят", казва Данаил Михов.

Вече две години Данаил работи в Центъра за психично здраве.

"Вече видяхме как се лекува тялото, но душата и мозъкът са различна дестинация, това е, което ме грабна, там идват хора в много тежко състояние, ние ги наричаме в насипно състояние и след много работа от страна на екипа, на нашето отделение успяваме тези хора да си ги изпратим на крак, с добро съзнание и с акъла си."

23-годишният Васил Паисиев работи пък като медицински работник в голяма болница в Пловдив. Казва, че избрал тази професия, след като гледал филми по темата.

Недостигът е много голям, както за сестри, така и за медицински братя, цяла България има нужда от сестринска ръка, харесва ми работата с пациентите, харесва ми да чуя тяхната благодарност.

Пациентите често остават изненадани от появата на медицинския брат, но после го приемат.

"Аз се представям като медицински брат, но виждам че им е приятно и се радват да видят нещо различно, обръщат се към мен с докторе, пипат специализант ли съм, но аз ги поправям,че съм медицински брат", споделя Васил Паисиев, медицински работник.

"Те са може би по-добре физически, подготени от медицинските сестри, в отделението, където бях, видях, че доста често се налага да се обърне пациент, да се сложи на носилка, но медицинският брат беше доста добре подготвен и помагаше на лекарите", разказва Иван Христов, пациент.

Здравослевен проблем в детството и често посещение на болници пък определя пътя на 24-годишния Благовест Борисов да избере медицината.

"Видях специалистите и сестрите в частност как обгрижват, в случая децата, защото беше детско отделение, и може би оттам ми се породи любовта към тази професия - да помагам на деца и възрастни"

Благовест работил за кратко в отделение на частна болница, сега отново е в търсене на работа.

"В България не е толкова популяризирана,ние целим точно това,не смятам, че е само женска, в днешно време много мъже биха могли да бъдат част от това съсловие.

И тримата медицински братя казват, че думите на благодарност и погледът на спасените пациенти са най-голямата им награда за избора, който са направили.