Има ли наистина проблем с лекарската помощ в Германия? Отговорът е кратък: Да! Детските лекари са малко, претоварени, уморени

4-годишната Селин почина от белодробно възпаление на Коледа в Кьолн. Родителите ѝ, които са се преселили в Германия преди 12 години, за да намерят по-добър живот, са безутешни. Търсят отговорност от лекарите и ги обвиняват в безхаберие и липса на внимание със смъртоносни последици.

Техни близки и приятели, сред които има и германци, пострадали от лошо отношение в болницата, протестираха пред сградата и искат справедливост.

От прокуратурата в Кьолн обясниха пред “24 часа”, че се води разследване, което ще покаже дали има престъпна небрежност. Първата аутопсия е приключила и тя е показала недвусмислено, че причина за смъртта е белодробното възпаление.

Сега се очаква мнението на съдебни медици, както и показанията на всички, замесени в трагичния случай - от родителите до личната лекарка и лекаря, който е бил на смяна във фаталната нощ, когато Селин е върната у дома с висока температура.

Според разказа на родителите момиченцето е прегледано в спешния кабинет на болницата два дни преди Коледа и е пратена у дома с думите

“Всичко е

наред”, въпреки

че е имала почти

40 градуса

температура

Други българи, протестиращи заедно с опечаленото семейство, се оплакаха, че понякога се налага да пътуват до България, за да получат здравна помощ. Според тях получаването на спешна помощ е по-сигурно и лесно в родината им. Пред Би Ти Ви българка, живееща в Кьолн, разказа: “Доведох дъщеря си, тя беше бебе на 4 месеца, и казаха,че нищо ѝ няма. Но само устно на мен го казаха. След три дни детето ми се влоши. Казаха ми, че няма нищо и че мога да си ходя вкъщи. Видях, че детето ми умира в ръцете и реших да си тръгна за България. Благодарение на нашите лекари в град Козлодуй ми спасиха детето.

Има ли наистина проблем с лекарската помощ в Германия? Отговорът е кратък: Да! Германия има същия проблем с липса на лекари, с какъвто се сблъсква и България.

Медицинското образование е трудно и дълго, а за да влезеш да учиш за лекар, се иска и отличен успех от училище, както и отлични оценки на изпит. Подборът е сериозен, а ситото, през което минават после студентите – дребно, и не всеки успява да мине.

След завършването си германските лекари се сблъскват с - колкото и странно да звучи, подобни проблеми като тези в България. Твърде малко медици трябва да обслужват твърде много пациенти,

заплащането в

държавните

болници

невинаги е

на висота,

затова пък смените са безброй и тежки. Освен това в чужбина канят с двойни и тройни заплати. От години посоката на изтичане на лекари е следната: тези от Източна Европа отиват да работят в Източна Германия, тези от Източна Германия – в западната част, лекарите от западните провинции бягат в Швейцария, а швейцарските – в САЩ.

Детската медицина отделно е в перманентна финансова криза, тъй като пациентите де факто само струват на здравните каси, а не внасят в тях все още, колкото и цинично да звучи това.

Затова и в Германия редовно избухват скандали около поредната болница, в която финансовият ѝ отдел е решил да спести разходите и да увеличи печалбите, като просто зачеркне детското отделение.  Близки на пострадали от лошо отношение в болницата в Кьолн на протест пред сградата.  ФАКСИМИЛЕ: КЬОЛНЕР ЩАТАНЦАЙГЕР

Близки на пострадали от лошо отношение в болницата в Кьолн на протест пред сградата. ФАКСИМИЛЕ: КЬОЛНЕР ЩАТАНЦАЙГЕР

Към това се прибавя и един специфичен за имигрантски страни като Германия проблем: лекарите трябва да лекуват пациенти от всички точки на света, с различна здравна култура, с различен начин на живот до идването си в страната, с различни генетични предразположения дори.

“Все по-често се налага да се занимаваме и с въпроси, които нямат нищо общо с медицинската част, като например как да се осигури място в детската градина, кога да си ляга детето, как да бъде възпитавано”, оплакват се германски лекари.

“Често родителите не говорят немски и това усложнява нещата”, признава Щефан Трап, лекар в Бремен.

Другият проблем е демографското развитие – хората продължават да се местят в големите градове, заради работата днес се налага повече от всякога да са мобилни.

И така често се случва един град или квартал, който до вчера е имал застаряващо население и съответно само малко детски кабинети, внезапно да се превърне в привлекателно място за живот на млади семейства с деца.

Детските лекари се претоварват, а

чакането за

специализиран

преглед може

да достигне и

6 месеца

Такъв е случаят в Берлин. Чакалнята в кабинета на доктор Зомер в квартал “Панко”, който е семеен и в него се местят все повече хора с деца, е толкова препълнена, че той не може да взима повече нови пациенти, а средно за преглед се чака между 3 и 6 часа. На едно дете, осигурено в държавна здравна каса, се полагат средно 8 минути време за преглед, като то включва и документацията, водена от лекаря, на дете в частна каса - 15 до 20 минути. Ако се налага терапия при специалист, място се намира трудно, а следващият свободен час може да е чак след 4 месеца. Това засяга както сериозни болести, така дори и зъболекарските услуги.

За да отговорят на нарастващата нужда от лекари, германските висши медицински училища решиха да променят начина на прием. Досега медицина влизаха да учат само хора с пълен отличен на матурата, често дори те трябваше да чакат години, за да се освободи място.

Според новите правила студентите ще имат право да кандидатстват медицина в колкото университети искат, досега имаше ограничение от 6 висши училища. От 2020 г. пък ще има

квота и за

лекари, които се

ангажират след

края на

следването си да

работят в селските региони

Тежък е работният ден и на лекари в социално слаби квартали или бедни региони, защото често там живеят предимно чужденци. Те често са по-несигурни как да се справят с различни болежки на децата си, не знаят къде другаде да потърсят помощ при всякакви проблеми и затова по-често търсят помощ от лекаря.

Това означава, че лекарите в Германия днес трябва да отделят повече време на един пациент, отколкото предвижда разписанието, изготвено през 1990 г. “Това, което според препоръките на касите от 1990 г. един лекар трябва да извърши за 60 часа, днес вече е невъзможно”, допълва д-р Трап.

Допълнително усложнение представлява и отказът на касите да допускат по-лесно установяването на детски лекари или откриването на нови работни места в болниците.

“В моята практика в Бремен допуснаха откриването на още едно работно място след години врънкане. При това то не се финансира от касата, а де факто от хонорарите на другите колеги. Това е абсурд и основна причина за проблема с обслужването на болни деца у нас”, обяснява лекарят.

Според него е крайно време да се направи реален разчет от каква грижа имат нужда днешните деца и младежи в страната, колко са те, като се вземе предвид и голямата вълна прииждащи още от падането на Берлинската стена, да се сметне колко лекари могат да покрият тези нужди и касата да отпусне тези места. За целта

е нужно решение

на политическо

ниво,

но политиците просто не се заемат със случая, възмущава се още лекарят.

От това криене на главата в пясъка обаче се стига дотам, че в населени места като Кьолн болниците просто преливат от пациенти, лекарите не достигат, по празници са уморени, защото заместват колеги... Дали това е довело до лекарска грешка и дали въобще лекарска грешка е причината за смъртта на малката Селин, тепърва ще установи разследването.