Днес бе огласен съвместен доклад Здравето накратко: Европа (2018) на Европейската комисия и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). От него става ясно, че стабилното досега увеличаване на продължителността на живота е забавило темпа си и че остават големи различията както в самите държавите, така и между тях. Изоставането е особено изразено при хората с по-ниско образование.

Докладът се основава на сравнителни анализи на здравословното състояние на гражданите на ЕС и на ефективността на здравните системи в 28-те държави в ЕС, в 5 държави кандидатки и в 3 държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).

Макар средната продължителност на живота в ЕС да е сред най-големите в света, не бива да почиваме на лаврите си. Животът на много хора може да бъде спасен чрез активизиране на усилията за насърчаване на здравословен начин на живот и справяне с рискови фактори като пушенето или липсата на физическа активност. Неприемливо е всяка година в ЕС над 1,2 милиона хора да губят преждевременно живота си. Това може да бъде избегнато чрез подобрена профилактика и чрез по-ефективни здравни грижи, казва Витянис Андрюкайтис, комисар по здравеопазването и безопасността на храните.

Докладът призовава за подобряване на психичното здраве и за превенцията на психични заболявания, които струват на ЕС над 4 % от неговия БВП. 

Основни констатации

До неотдавна продължителността на живота в държавите от ЕС се увеличаваше бързо и с постоянен темп. От 2011 г. обаче този темп осезаемо се забави. Освен това продължават да се отчитат големи различия в очакваната продължителност на живота не само по пол, но и по социално-икономическо положение. Така например в ЕС 30-годишните мъже с по-ниско образование се очаква да живеят около 8 години по-малко от мъжете висшисти.

По данни от различни държави до 20% от разходите за здравеопазване биха могли да се пренасочат и да бъдат използвани по-добре. Може да се оптимизират разходите, като се осигури добро съотношение между качеството и цената, например при подбора и покритието или обществените поръчки и ценообразуването за фармацевтични продукти чрез оценката на здравните технологии.

През 2015 г. над 84 000 души в Европа са починали поради проблеми с психичното здраве. Общо разходите за него се очаква да възлязат на над 600 млрд. евро годишно.

Почти 40% от юношите посочват, че през изминалия месец са имали поне едно т. нар. запойно пиене. Макар че политиката за контрол на алкохола понижи общото му потребление в няколко държави в ЕС, прекомерната употреба сред подрастващите и възрастните остава съществен здравен проблем.

Пет пъти по-вероятно е домакинствата с ниски доходи да имат неудовлетворени потребности от здравно обслужване отколкото домакинствата с високи доходи.

Контекст

През 2016 г. Еврокомисията даде начало на цикъла Състояние на здравеопазването в ЕС - инициатива за посредничество при обмен на знания, за да подпомогне държавите от ЕС при подобряването на здравето на гражданите им и ефективността на здравните им системи. Докладите бяха възприети позитивно и бяха използвани от националните органи. Седем членки (Австрия, Кипър, Финландия, Италия, Холандия, Полша и Швеция) поискаха доброволен обмен, за да обсъдят констатациите и да обменят най-добри практики.

Здравето накратко: Европа 2018 е първият продукт от цикъла Състояние на здравеопазването в ЕС, като всяка четна година се прави преглед на състоянието в ЕС, който е основа на конкретния за всяка държава анализ, изготвян след това.

Развитието на здравните системи в ЕС е обхванато в доклада от гледна точка на тяхната ефективност, достъпност и устойчивост, като са използвани най-актуалните налични данни. С изготвянето на цикъла Комисията откликва на необходимостта да се събере конкретна за отделните държави информация, както и сравнителни данни за държавите, които могат да послужат при изготвянето на политики на европейско и национално равнище.

Следващи стъпки

Втората стъпка в цикъла е публикуването на здравни профили на държавите от ЕС през 2019 г. В тях се очертават конкретните особености и предизвикателства във всяка членка и се представят заедно с доклад, в който Комисията очертава хоризонталните си заключения. Последната стъпка в цикъла е серия от доброволен обмен с държавите членки. Това е възможност за обсъждане с експертите, които са изготвили анализите, по някои от набелязаните предизвикателства.