Недопустимо е хора без медицинско образование, които сутрин рекламират прах за за пране, а по обяд пуловер, вечер да представят добавки или лекарства - за това трябва да се носи наказателна отговорност

- Г-жо Власакиева, колко сериозен е проблемът с продажбата на медикаменти и хранителни добавки на черния пазар?

- Проблемът с продажбата на цялата гама нерегламентирани лекарствени продукти и хранителни добавки с подвеждащо рекламно съдържание е много по-голям от видимата част. Не само каналите за разпространение са много, но и много трудно се справяме с прекъсването на това предлагане. Препаратите се продават и лично от инфлуенсъри. Това е огромен проблем - популярността не те прави медицински специалист, а публиката се подвежда лесно. Недопустимо е хора, които сутрин рекламират прах за пране, а по обяд пуловер, вечер да представят хранителни добавки или лекарства. Те не са легитимен източник на здравна информация - нямат медицинско образование. Затова трябва да носят наказателна отговорност.

Инфлуенсърите обаче са само един от каналите, чрез които търговците разпространяват нерегламентирани лекарствени продукти и хранителни добавки. Десетки сайтове също предлагат подобни вещества и ги рекламират в интернет. Липсва яснота дали продуктите са преминали необходимите проверки, по какъв начин са внесени и какво точно съдържат.

- Можем ли да кажем колко хора пряко засяга тази продажба?

- Преди да стартираме кампанията “Здраве без риск”, направихме социологическо проучване по въпроса. Оказа се, че 2 млн. българи са използвали продукт, рекламиран като полезен за здравето, а около 40% са използвали лекарства или хранителни добавки по препоръка на козметик, инфлуенсър или треньор вместо на медицински специалист.

- Има ли по-уязвими групи хора, които биха си поръчали продукт от реклама, вместо да се консултират с лекар? Понеже много от лекарите препоръчват консултация дори при прием на хранителни добавки.

- Консултацията с медицински специалист е задължителна за всеки. Голяма част от обществото ни е пряко засегнато от този проблем по различни причини. Възрастните хора са особено уязвими, защото често трудно различават истинските изображения и видеа от тези, създадени с изкуствен интелект. За съжаление, все по-често се използват образите на известни и доказани лекари и медицински експерти, като чрез изкуствени изображения и имитация на гласовете им се рекламират нерегламентирани лекарствени продукти и хранителни добавки. Проучването ни открои и друга тенденция: жените са по-податливи на влиянието на рекламите на лекарствени продукти и хранителни добавки.

При младите хора влиянието идва по-скоро от различни модни тенденции и стремежа към съвършен външен вид. Социалната среда често ги кара да бъдат все по-критични към собствената си визия. Но добре изглеждащото тяло и външният вид не означават непременно, че човек е здрав.

- Какво си купуват всъщност? Какви са тези хранителни добавки, какви са тези пептиди?

- Най-често спряганите продукти обещават много бързо редуциране на телесното тегло. И обратното - увеличаване на телесната маса. Зачестява и предлагането на хранителни добавки с подвеждащо здравно обещание за справяне с онкологични заболявания, което е много страшно. Това е бич на съвремието и показва, че става въпрос за пандемия.

- Добре, ако опростим картината. Защо аз като млад човек, който иска да отслабне, си купувам добавки онлайн, а не отивам на лекар?

- Всеки се влияе от средата, в която съществува. Вероятно доста хора имат притеснения за това как изглеждат. Много лесно се търгува с надежда и обещания за бързи резултати. Точно заради това и нелегалните платформи използват и спекулират с тези похвати - казват това, което искате да чуете. Често хората имаме нужда някой да оправдае неразумните ни решения - да се съгласи с тях, за да ни даде алиби защо грешим. Когато хората употребяват вещества от черния пазар, често знаят, че поемат риск, но не оценяват колко голям е той. Така рискът се неглижира заради желанието за бързи резултати.

- Колко голям е рискът?

- Рисковете за здравето след употреба на добавки и лекарства от черния пазар са абсолютно непредвидими. Никой не знае какво съдържат те и до какво могат да доведат. Дори привидно по-леките реакции като замаяност и рязко падане на кръвното са опасни - зад волана например. Възможни са алергични реакции, има регистрирани смъртни случаи, за съжаление.

- Дали проблемът не е и в недостатъчното здравно образование? Много хора не знаят, че затлъстяването е заболяване, а акнето - медицински проблем. Често го възприемат като суета и вместо да потърсят лекарска помощ, просто си купуват козметични продукти.

- Абсолютно сте прав. Здравеопазването е специфична материя и тя има строго определен професионален език. Много често обаче той не е достъпен за широката аудитория. Пътят е ясен - имаме заболяване, лекар, лечение. Нали не очакваме, че фитнес инструктор ще ни назначи лечението?

Днес всеки има достъп до интернет и свободата да публикува съдържание, но това не превръща всеки сайт или профил в легитимна медия. Зад една легитимна медия стои издател, конкретно юридическо лице, което спазва професионални и законови стандарти и носи отговорност пред съответните регулаторни органи.

По същия начин не всеки, който предлага здравни съвети или рекламира лекарствени продукти, притежава необходимата медицинска квалификация и право да извършва подобна дейност.

Проблемът и в двата случая е подмяната на легитимността с популярност, на експертизата с влияние и на достоверната информация с убедително поднесено обещание.

Анонимният сайт не става медия само защото публикува новини, както и нелегалната платформа не става аптека само защото продава лекарства. И в двата случая съществуват правила, контрол и отговорност, които не бива да бъдат заобикаляни.

- Има ли проблем с контрола на продажбата на тези препарати?

- Текущите законови уредби са недостатъчни на фона на динамичната среда на предлагане и бързото развитие на подобен тип незаконни практики. Съдебна отговорност трябва да носят и инфлуенсърът, който предлага медикаментите, и човекът, който ги съхранява, който ги изпраща, внася, и дори клиентът. Превенцията изисква ясна нормативна уредба и ефективен контрол върху състава на продуктите, преди да достигнат до пазара.

Истината е, че не можем да наваксаме скоростта, с която платформите за продажба се развиват, а това създава бизнес ниша. И налагайки административни глоби, реално просто създаваме допълнителен разход за нелегалния бизнес.

- Как различаваме рекламата на продукт, който е регистриран и безопасен, с рекламата на нерегистриран?

- Лекарствените продукти по лекарско предписание не се рекламират онлайн. Законът за реклама предполага, че дори и хранителните добавки не могат да се рекламират със здравно обещание. Хранителната добавка не може да казва, че лекува, защото лекарството лекува, а хранителната добавка спомага определени процеси в тялото.

Какво може да направи потребителят:

  • Лекарства, които изискват рецепта от лекар, не се купуват онлайн. Забранено е за която и да е било онлайн платформа да направи директна продажба с директна доставка онлайн.
  • Хранителната добавка трябва да има регистрация в Българската агенция по безопасност на храните
  • Лекарствата, които не са по лекарско предписание, се купуват онлайн само от регистрирана онлайн аптека. Тя трябва да съдържа общото европейско лого - зелено с бял кръст и флаг на държавата. Когато се натисне, се отваря сайтът на Агенцията по лекарства.

- Някои хора могат да кажат: “Тялото си е мое и ще правя каквото искам”. Каква е ролята на превенцията?

- Превенцията трябва да обхваща всички възможни канали. Именно затова правим подобни кампании – за да информираме хората и да им помогнем да вземат осъзнати и отговорни решения за собственото си здраве. Не можем да казваме на хората какво да правят с телата си, но можем да ги предупредим за огромните рискове, за да бъдат максимално предпазени. За съжаление обаче, проблемът не се изчерпва само с липсата на информираност. Става въпрос и за престъпна дейност - бизнес на гърба на човешкото здраве.

Това е недопустимо и застрашава националната сигурност. Ние сме на първо място по смъртност в Европейския съюз, имаме застаряваща нация - след 10 години всеки трети българин ще бъде над 70. Имаме и ниска раждаемост. Остават ни младите работещи хора, а с изпускането на контрола над опасните вещества ще допуснем те да навредят трайно на здравето им. Просто казано - даваме им възможността да се самоотровят. Това е демографска ерозия.

- “Здраве без риск” е кампания, която активно разглежда всички тези случаи. Какви са краткосрочните и дългосрочните цели?

- Неслучайно основните слогани на кампанията са: “Не купувай обещания за здраве” и “Надеждата не се продава онлайн”. Никой няма право да търгува със здраве и с надежда. Независимо дали ще го гледаме от чисто морална, или от административноправна гледна точка.

Постигнахме краткосрочните си цели по-бързо от очакваното - кампанията достигна до милиони хора чрез националните медии и посланията ни в софийското метро. А чрез посланията насърчаваме хората да подават сигнали при нередности. Следващата стъпка е промяна в закона, която да криминализира подобни действия, и да помогне за предотвратяването на злоупотребите. Надявам се това да се случи в рамките на година. А след пет години ми се иска да се срещам с млади хора и заедно да си спомняме за този период като за минало.