Животът на Балзак е интересен колкото романите му и също може да бъде описан в книга. Тя вече съществува. Авторът й Андре Мороа я е озаглавил “Прометей или животът на Балзак”. В нея са представени всички страсти на темпераментния писател, сред които е и манията му да пие кафе. Слугата на Балзак му е купувал по 2 кг месечно от най-доброто кафе и му е варил по 50 чаши на ден.

Освен това Балзак е прекалявал и с яденето, и то още от дете. Смята се, че така е компенсирал липсата на родителска любов. Майка му и баща му са били в постоянна кавга и не са обръщали много внимание на децата си. На 20 години апетитът на Балзак шокирал съвременниците му. Той бил и много дебел, но въпреки това в превъзходно здраве.

Заемайки се с писане, Балзак създава почти 100 романа, чиято обща тема е как буржоазията изземва богатствата на Франция от аристокрацията. Работил е предимно нощем, пиел е кафе и много е пушел.

На 37-годишна възраст Балзак рухва. Внезапно усеща голяма слабост, ушите му писват, залита и пада. Личният лекар казва, че причината е “високо кръвно налягане” и “хипертрофия на сърцето”. Дава препоръки да яде по-малко, да спре да пуши и най-важното - да спре кафето. Иначе според лекаря има риск от кръвоизлив в мозъка (инсулт). По времето на Балзак медицината вече е била наясно какво причинява инсултите. Но за профилактиката им се е препоръчвало потапяне на краката в леген с вода, в която е разтворена горчица на прах.

Балзак толкова се е страхувал от инсулта, че вече пишел само с крака в легена. Но не спрял да пие кафе, нито ограничил храненето. Легенът не помогнал и след няколко години започнало силно главоболие, което не го оставило до края на живота му. Писателят трудно изкачвал стълби и получил задух, заради който спял почти седнал.

Макар и в такова тежко състояние, Балзак намира сили да замине за град Бердичев. Там се оженил за полската аристократка Евелина Ганска, с която се запознал чрез писма. Но това физическо и емоционално усилие го изтощило дотолкова, че след завръщането си в Париж той вече не можел да става от леглото.

Лекарите му предписали пикочогонни и слабителни препарати, както и кръвопускане. А за да не се уморява, го съветвали да лежи повече и да говори шепнешком.

Лечението не помогнало. Балзак отслабнал, по тялото му се появили отоци, коремът му задържал течност и се подул много (асцит). Срещу отоците са му слагали по неколкостотин пиявици на ден.

Веднъж при спъване писателят удря крака си, отваря му се рана и според очевидци от нея потича вода. След това раната загноява и е промита и бинтована, но това не помага. Развива се гангрена, от която по онова време спасение няма. Според Мороа героят му е започнал да гние още преди да умре, тъй като в последните му дни около него се е носела силна смрад. Балзак вече не помръдвал, не говорел, само очите му били живи и проблясвали като въглени.