Прихваща се при преливане на кръв и от инструментите на хирурзи и зъболекари

През 1901 г. Аугуста Детер е приета в болница и в анамнезата са отбелязани нейното безпомощно състояние и невъзможността да се сети как се казва съпругът й. Едва след като тя умира през 1906 г., аутопсията разкрива множество увреждания на мозъка й. Лекарят, който ги открива, се казва Алойс Алцхаймер. Той установява, че в мозъка на Детер са се натрупали два белтъка, за които днес се смята, че причиняват опустошителната болест, наречена на негово име.

Болестта на Алцхаймер се определя като прогресиращо неврологично разстройство, което засяга хора над 60-годишна възраст. При него загива голям брой мозъчни клетки и има тежки пропадания в паметта и логическото мислене, както и промени в поведението, трудности в общуването и невъзможност за справяне с елементарни ежедневни дейности.

Макар да я изучава повече от век, медицината знае твърде малко за болестта и е безпомощна в лечението й. Има голям напредък обаче в начините за диагностициране и в създаването на препарати, които донякъде забавят нейното развитие. Но ето че наскоро за алцхаймер бе направено потресаващо откритие:

Възможно е болестта да се предаде чрез някои медицински процедури, писа сп. "Нейчър".

Това откритие има своя история, започнала в средата на ХХ век с т. нар. прионни болести, наблюдавани първо при животни. Те също са неврологични и също могат да се предават чрез медицински процедури.

Между 1958 и 1985 г. на около 30 000 души по цял свят, предимно деца с много нисък ръст, е инжектиран човешки хормон на растежа. Той е бил извличан от хипофизните жлези на покойници. За нещастие някои от екстрактите са съдържали дефектни белтъци, наречени приони. Малка част от инжектираните - 6,3%, след време са развили болестта на Кройцфелд-Якоб, която също уврежда мозъка и стана прочута в медиите с името "луда крава".

През 1998 г. английският лекар Себастиан Бренднер извършва аутопсии на хора, умрели от тази болест, на които като деца е бил инжектиран човешкият растежен хормон. Д-р Бренднер е смаян от състоянието на мозъка на тези покойници и вика на помощ професора по неврология от лондонския "Университетски колеж" Джон Колиндж. Двамата описват "големи натрупвания на амилоиден бета белтък" - единия от двата белтъка, които д-р Алцхаймер е открил в мозъка на Аугуста Детер. От общо 8 аутопсии белтъкът липсва само в едно от телата.

Две неща правят откритието изненадващо. Първото е, че алцхаймер не се среща при хора под 60 г., а аутопсираните са били на възраст между 36 и 51 г. Второто е, че уврежданията в мозъка на аутопсираните са различни от уврежданията при други жертви на болестта Кройцфелд-Якоб, които обаче са я наследили.

Така д-р Бренднер и проф. Колиндж заключават, че болестта е пренесена чрез инжекцията растежен хормон, който е бил заразен не само с приона на "луда крава", но и с молекули ("семена") на амилоидния бета белтък. Веднъж посяти, семената са се разпространили из целия мозък също като приона, причиняващ "луда крава".

Погрешно сгъване

Това обаче е само хипотеза, тъй като се основава на наблюдение. То не доказва, че бета белтъкът се е натрупал именно от заразената инжекция. И все пак тази хипотеза се гради върху други изследвания през последните години, които доказват, че болести като алцхаймер, паркинсон и др. подобно на прионните болести са резултат от дефектни белтъци.

Белтъците са съединения на дълги вериги от молекули. За да свършат работата си в процеса на обмяна на веществата в човешкото тяло, те трябва да са сгънати в строго определена форма. Понякога обаче някои белтъци не се сгъват правилно. От това най-често не следва нищо - те просто не действат. Но се случва и да действат във вреда на организма. При "луда крава" прионите са сгънати неправилно и предават своята грешка в сгъването на други, нормални белтъци. При алцхаймер се оказва, че амилоидният бета белтък е също сгънат неправилно и също може да се придобие и да се натрупва като прионните белтъци, предавайки своя дефект на други белтъци.

През 1985 г. човешкият растежен фактор в инжекциите е заменен със синтетичен. Сега хората, инжектирани преди замяната, влизат във възрастта, в която се развива алцхаймер. При тях рискът да се разболеят е по-голям, теоретизират двамата английски медици.

Възражението срещу това допускане е, че 8-те аутопсирани с натрупан амилоиден белтък може би е нямало да развият алцхаймер. Друго възражение е, че е малко вероятно един сбъркан белтък да доведе до натрупване на друг сбъркан белтък.

Двамата автори в "Нейчър" пишат, че данните им налагат да се изследва дали болести като алцхаймер могат да се предадат и чрез присаждане на тъкани и органи, преливане на кръв и др.

Вече е доказано, че амилоидният белтък в мозъка се предава между мишки, като се инжектира в слабините им. Той със сигурност се предава с хиругически инструменти, тъй като е много лепкав към метал и трудно се изчиства със стандартната техника за стерилизация. Може да бъде отстранен само със смес от ензими и детергенти.

Все пак учените подчертават, че Болестта на Алцхаймер не се предава директно от човек на човек при всекидневно общуване. Тя не се прихваща чрез кихане, кашляне или допир. Ето защо близките на болните няма опасност да се заразят. Освен това, пишат д-р Бренднер и проф. Колиндж, амилоидният бета белтък е само единият от двата, които са се натрупали в мозъка на г-жа Детер.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*