10° C, облачно
Как да различим
депресията от
лошо настроение?
Как да се държим
с близък човек
с депресия,
пита читателка от Ихтиман.
“24 часа” предоставя мнението на популярни специалисти.
Ще откликнем и на вашите въпроси на телефон 02 942 25 62 и чрез имейл [email protected]
Съветите и позициите на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели.
Ето как отговаря на въпроса за депресията д-р Владимир Наков, дм, психиатър, главен асистент в отдел „Психично здраве” към Национален център по обществено здраве и анализи, специализирал е в Кингс колидж в Лондон и Университет на Калифорния-Бъркли:
В много древни документи са описани депресивни картини. Най-популярните са самоубийството на Ахил в “Илиадата” на Омир и историята на цар Саул в Стария завет с типичната депресивна картина.
Депресивното заболяване (от латинското depressio – потиснатост, угнетеност) не засяга само отделния човек, но е и тежко бреме за обществото, тъй като нараства броят на боледуващите, а това води след себе си загуби за икономиката и допълнителни здравни неблагополучия за човека. Всяка година около 200 млн. души заболяват от депресия. Вероятно числото им е по-високо - голяма част от хората не търсят помощ, тъй като не могат да оценят състоянието си като заболяване. Практически всеки 5-и човек в зряла възраст е преживял поне един депресивен епизод (една от всеки 4 жени и един от всеки 10 мъже).
По прогноза на Световната здравна организация през 2020 г. това ще е второто по разпространеност заболяване. Добрата новина е, че 90% от потърсилите консултация с професионалист се възстановяват напълно.
Често хората с депресия изпитват тревога или тъга, смятат се за нещастни, безпомощни и забравени. Те са
раздразнителни и
недоволни от случващото
се с тях и около тях, не
изпитват радост от нищо
При всички са налице множество телесни симптоми – главоболие, световъртеж, замаяност, неприятно усещане в областта на сърцето или корема, болки в ставите. Възможно е да имат запек или диария, нарушения на менструацията, загуба на интерес към секса. Няма телесно страдание, което да не може да се яви като маска на депресията - в психиатрията се говори за маскирана или ларвирана депресия за случаите, в които се крие под формата на телесно заболяване. Често такива пациенти се лекуват неуспешно при специалисти от областта на гастроентерологията, кардиологията, гинекологията, ендокринологията, хирургията. Над 1/3 от хората, търсещи извънболнична медицинска помощ, страдат от такъв тип депресия.
Голямата опасност при депресия е, че в най-тежкия момент на заболяването, когато отчаянието и тъгата доминират, хората може да извършват опити за самоубийство. В България ежедневно двама души приключват живота си със самоубийство в резултат на депресивно заболяване. Само автопроизшествията са причина за такъв брой непредвидена смърт. Най-ефективният механизъм за справяне със самоубийството е ранното откриване и лечение на депресията.
Как да я разпознаем?
Сложността се обуславя от липсата на увереност, че може да бъде оказана помощ. Водеща мисъл за човека става, че може би по-добре е да настъпи по-скоро смъртта, за да се прекратят тези мъки. Тук особено важна е ролята на роднините и близките. Тяхна е отговорността да насочат, а при необходимост дори да заведат болния при психиатър. Понякога дори се налага настаняването в болница.
Честата смяна на настроението, дори в рамките на деня, вялост, бърза уморяемост, необоснована раздразнителност, нарушения в съня и апетита, необясними, неприятни, понякога болезнени усещания в различни участъци на тялото – всичко това може да са симптоми, които насочват.
Възрастните, страдащи от депресия, са с характерно печално лице, неинициативни, често плачат, треперят, налице е безсъние, чувство на вина и неувереност в собствените сили. Боледуващите от ендогенна депресия се чувстват най-зле сутрин веднага след събуждането, при страдащите от невротична депресия пикът на лошото настроение е в края на деня.
Децата и юношите за разлика от възрастните могат да прикриват тези чувства и емоции. Част от тях проявяват различни форми на
разрушително поведение
– употребяват алкохол,
наркотици, агресия,
деструктивни и
антисоциални постъпки
За съжаление, се отчитат външните прояви, като не се търси причината за това поведение. Много често родителите не чуват това, което говорят децата им, те не желаят да видят проблема и поради това не могат пълноценно да изпълняват родителските си функции. Твърде често те реагират с раздразнение на депресията на юношите, което влошава положението.
Депресията може да се лекува ефективно от обучени специалисти, при това много по-ефективно от множество заболявания. Основа на това лечение трябва да бъде приравняването на депресията към останалите телесни заболявания. Например при артериалната хипертония е нарушен механизмът на регулация на кръвното налягане, а при депресията – механизмът, регулиращ настроението. Друг важен момент е вярата в лекуващия лекар и максимална откровеност с него. Необходимо е детайлно описание на състоянието, което помага на лекаря да избере правилния медикамент. Ако лечението се провежда амбулаторно, то част от терапията е спазването на графика на посещенията.
Лечението е успешно при комбинирането на психофармакологични средства с психотерапия и социална терапия. В психиатрията, колкото по-тежки са симптомите на депресията, толкова по-голяма е ползата от употребата на антидепресанти. При психотерапията е важно умението на терапевта да изслушва, да дава оптимистични съвети, да избира правилните думи. В резултат на честите контакти терапевтът става за пациента приятел, съветник, понякога учител. Това е и основата на терапевтичната връзка – увереността, че във всеки момент можеш да получиш подкрепа или съвет.
Всички тези усилия биха били напразни, ако не се помогне в разрешаването на социалните проблеми на страдащия от депресия. За него са необходими помощ и грижи от близките, любов и внимание.
При постоянни кризи в
семейството и работното
място усилията на
терапевта ще са напразни
Негативните чувства на пациент в депресия - например оплаквания от апатия, безсъние, телесни симптоми, не трябва да се разглеждат от близките му като дреболии. Но ако първите опити да се развесели човек в депресия не носят успех, не бива да се продължава. Трябва да се оцени моментната безнадеждност като проява на депресивно състояние и да се даде истинска надежда за прекратяване на депресията.
Не се обръщайте към волята на човека.
Не му казвайте, че “трябва
да се вземе в ръце”,
че “би могъл, ако иска”
- ще му създадете чувство, че е виновен за състоянието си в момента.
Не се обръщайте към добродетели като вяра или чувство за отговорност - не бива човекът в депресия да взема решения, ако това е болезнено за него или свързано със сериозни последствия. Например да си сменя професията, да се разведе, да планира раждането на дете и т.н.
Близките трябва да се държат спокойно, без колебания в проявата на емоциите. Ще помогнат, ако организират посещение на човека при психиатър и го придружат при нужда.
Не се налага
излизането в отпуск,
а само относително облекчаване в областта на личните и официалните контакти (освен при тежка депресия). Не се препоръчват и значителни промени в навиците, нито заминаване на почивка при изразена депресия.
Покажете съчувствие и разбиране, когато на човека му е трудно да направи нещо. Добре е да му покажете колко много неща върши, но
не използвайте
триумфална интонация
Следете редовното спазване на режима, ритмичното разпределение в ежедневието, което трябва да се спазва както в работните, така и през почивните дни. За да се поддържа този ритъм, не трябва да му се позволява да лежи в леглото сутрин, да си ляга твърде рано , да не се занимава с нищо през деня.
Не си позволявайте да губите увереност, когато общувате, дори да смятате, че той реагира негативно на всичките ви усилия. Не нарушавайте взаимоотношенията и не ги прекъсвайте, когато няма вербален контакт.
Избягвайте фалшивото забавление, оживлението, разказването на клюки, вицовете пред депресивен човек.
Не си позволявайте упреци и коментари. Не забравяйте, че човекът в това състояние е много чувствителен и уязвим. Лесно
вижда във всичко
“потвърждение”,
че е безполезен и
неспособен за нищо
Бъдете внимателни , когато включвате в разговора ирония, сарказъм и дори т.нар. безобидни вицове. Чувството за хумор по време на депресия често изчезва.
Не споменавайте минали успехи и постижения. По време на тежката депресивна фаза не се опитвайте да разберете причините за спада на настроението. Ако е възможно, фокусирайте се върху настоящия момент, върху чувствата, които изпитвате в момента.
Ако депресираният човек е способен да плаче (което много депресивни пациенти не могат), насърчете го да го прави.
Не поддържайте
тенденцията на
човека непрекъснато
да се самоконтролира
В случай на лека депресия добре се отразяват занимания, които стимулират дишането - дихателни упражнения, плуване, туризъм. Полезни са специални масаж и. Много добра идея е да се насърчава творческото изразяване (рисуване, възпроизвеждане на музика, танци), ако човекът има такова желание.
Много често боледуващите смятат, че редовният прием на медикаменти, комбиниран с психо- и социотерапия ще доведе до бързо овладяване на симптомите и ликвидиране на депресията. Това може да не се случи светкавично. Задължително условие за успеха на терапията е активното участие на човека. В началото на страданието това е сложно, почти невъзможно, но с всеки изминал ден се постига възстановяване на силите, повишаване на увереността, че ще настъпи оздравяване.
Част от лечението са подходящите физически упражнения и хранителният режим.
Първата стъпка за излизане от депресията е търсенето на специализирана помощ и последващото лечение с антидепресант. Усложнения и странични явления при антидепресивната терапия са от страна на вегетативната нервна система. Твърде често тези, които започват лечение с антидепресанти, се изправят пред друг тревожен
проблем - наддаването
на килограми
Ако след започването на терапия килограмите се покачат, задължително трябва да се обсъдят с лекуващия лекар ползите и нежеланите лекарствени реакции. Когато ползите превъзхождат страничните ефекти - като наддаването на килограми например, трябва да се положат усилия за контролиране на теглото чрез здравословно хранене и увеличена физическа активност.
Съвременните антидепресанти обичайно въздействат бързо, но въпреки това е необходим период от около 7-14 дни до видимите прояви на ефекта от тяхното приложение. Следването на терапията се налага през цялото време на боледуване.
Не бива да се спират медикаментите поне 6 месеца след пълното изчезване на симптомите. При неуспех на лечението с антидепресанти е възможно приложението на други методи на лечение.
В заключение – депресията е заболяване с множество различни симптоми и синдроми. Те не могат да отшумят без лечение от само себе си. Поради това е необходима своевременна консултация с професионалист, който да назначи и контролира антидепресивното лечение.
Коментари