Известният невролог съветва да не се пазим от умствени дейности - държат ума свеж. Четенето е най-полезно за поддържане на ума в добра форма.

Десетина години преди дори най-близките да забележат, че човек в семейството губи от силата на ума си, един български невролог с международна известност може да предрече с научни методи проблема. И да даде рецепта как щетите да са малко и ако не може да се предотвратят, да се развиват много бавно.

За пациентите това е най-видимият медицински принос на проф. Лъчезар Трайков от Александровска болница, ръководител на Катедрата по неврология в Медицински университет - София. Но то е само част от научните му и клинични заслуги за неврологията, които бяха оценени от БАН. Събранието й го избра за академик в областта “Медицински науки”. Учените са впечатлени от неговите методи за диагностика, профилактика и лечение на мозъчносъдовата болест, болестта на Алцхаймер и на деменциите като цяло, на болестта на Паркинсон, множествената склероза, епилепсията.

Трайков има 159 научни труда и 2213 цитирания с високия h-фактор 21. Работи с водещи невролози в европейски университети и клиники и в научни проекти, работил е дълги години във Франция.

Той е номиниран от читателите на “24 часа” във всички годишни издания на почина “Лекарите, на които вярваме”.

В областта на мозъчносъдовата болест проф. Трайков е световно утвърден автор с разработването на критерии за ранна диагностика чрез невропсихологични методи за изследване на интелекта. Той е сред първите, прозрели нещо вече доказано - че преходното мозъчно нарушение, наричано и транзиторна исхемична атака, а от хората - микроинсулт, не е микропроблем. Защото започва загуба на когниция, чиито очевидни признаци се появяват по-късно.

Генералният му съвет за превенция е да се контролира кръвното - хипертонията е основен рисков фактор за транзиторните атаки. Друга важна препоръка на акад. Трайков е да не се оставяме на заблудата, че ако не си товарим мозъка, ще го съхраним по-дълго свеж и бърз. Напротив, колкото повече го товарим, толкова по-добре и по-дълго ще ни служи добре, казва неврологът. И уточнява, че най-развиващо е четенето.

Той се надява неврологията да напредва още в познанието и етиологията на неврологичните болести и тяхното лечение. “Предизвикателствата са много. Борбата с лошите белтъци например не е единственият начин да се справим с болестта на Алцхаймер - 25% от хората, в чиито мозъци те се откриват, няма да развият алцхаймер никога.”

Какво ги пази?

Вероятно гените играят главната роля – за защита и за предразположение. Носителите на един определен ген са 12 пъти по-застрашени да се разболеят от алцхаймер, но четири 1-часови разходки седмично свеждат този риск до нула, казва акад. Трайков.