Българин с два рекорда в “Гинес” за босо бягане (Снимки, видео)

Изпреварил по суша яхти

от Царево до Созопол

“В моя живот съм избягал 100 000 км, като от тях 65 000 – бос”. Така започна своя разказ Костадин Маргин, по-известен като Коце Босия, който има вписани 2 рекорда в Книгата на “Гинес” за босо бягане.

Споменатите по-горе километри е успял да измине в рамките на 40 години. Той е участвал в редица бягания. Сред тях са Софийският маратон и обиколката на Витоша, дълга 100 км, като най-доброто му постижение е 2 часа и 37 мин. Това време Коце Босия постига на класическия маратон (Софийския), когато изминава цялото трасе - 42 км и 195 м - бос. Отбелязва, че всичко това успява да направи “без капка химия”, като винаги се възстановява само със сладко и мед.

Маргин е родом от Сапарева баня, където живее и до днес. Започва да бяга още преди казармата. “Аз съм селско момче. Майка ми ме водеше да берем тютюн, с това се препитавахме, и така започнах от само себе си”, спомня си 56-годишният Костадин.

Разтърсващо за околните било, когато по време на училищен лагер в 7-8-и клас Маргин изкачва връх Мусала бос посред зима. Тогава неговият учител с почуда отбелязва, че Коце

преминавал

през снежните

преспи без обувки

Това е първата му “публична” изява, тъй като помагал на своя преподавател в планината, защото я познава добре.

По-професионално започва да се занимава с босото тичане вече след казармата, защото искал да направи нещо различно. За Костадин най-важното при този вид бягане е допирът с майката земя.

С нестандартното си тичане той успява да постави два рекорда в Книгата на “Гинес” – първия в Сеул през 1993 г., а втория – 2004 г. в България. В столицата на Южна Корея българинът изминава 100 км бос по асфалтирано шосе за 8 часа и 20 минути. Рекорда поставя пред очите на представители от 137 държави по време на международно изложение. Най-учудващото е, че Коце Босия е дюстабанлия, което само по себе си предполага по-трудно ходене, дори се изискват специални обувки в подобни случаи. Този факт все още удивлява доктори, които знаят за постижението му. За да се подготви за това си тичане, Маргин пробягва пътя София – Сапарева баня – 67 км, непосредствено преди отпътуването за Сеул. 

Рекордьорът споделя, че температурата на асфалта по време на забележителното му бягане в Южна Корея била 58 градуса. “Стъпалото ми се отпечатваше по пътя”, казва Костадин. В тази връзка според него на нестинарите е нужна преди всичко психика.

Идеята за подобно нещо хрумва на Босия, когато чува обява по телевизията. “Търсеха българи за световно изложение, които умеят да правят нещо по-различно и искат да поставят някакъв рекорд, и така се обадих. Знаех, че никой не е правил бягане 100 км бос, и им предложих”, разказва Маргин. Финансирането било външно. Заминаването е през септември 1993 г., на 6-и – Съединението на България, маратонецът успява да пробяга 100-те километра и да постави рекорда в Книгата на “Гинес”. “Последните метри дори бягах с националния ни флаг”, спомня си той. “Интересно беше, че японски и корейски журналисти се опитваха да ме стигнат на финала, но дори и изморен, не можеха да ме надбягат”, смее се Костадин.

В ступор оставя докторите фактът, че когато измерват кръвното налягане на българина, след като финишира, то е 120/80. Освен това въпреки изключително нагорещения асфалт по стъпалата му няма абсолютно никакви поражения. Това също удивило лекарите и се поинтересували дали маратонецът ги маже с нещо предварително. При получения отрицателен отговор от страна на Костадин те го обявяват за “извънземен организъм” и “медицинско чудо”. След финиша го проверяват и за употреба на забранени субстанции, а той споделя, че е

изпил 2 буркана

с мед

дни преди бягането, което окачествява като своя допинг.

“Пил съм по 2 л мед за 6 – 7 минути и 6 – 7 натурални сиропа и докторът не можеше да повярва, че съм добре. След това идва и до вкъщи да проверява състоянието ми. А медът е велико нещо – съдържа 5000 съставки”, добави още босият бегач.

За цялостното си изживяване в Южна Корея и поставения рекорд Маргин споделя: “Това е една мечта, която съм постигнал. Аз съм щастлив човек. Видях Токио и Сеул и никога няма да го забравя. Там всичко е култура и възпитание. И досега рекордът ми не е подобрен”.

На летището рекордьорът е посрещнат от най-близките си и семейството освен медиите, които го очаквали на българска земя за първи коментари след това голямо постижение. 

11 години по-късно идва време за второто такова - “През 2004 г. поставих втори рекорд в Книгата на “Гинес” за планинско босо бягане. Маршрутът беше Сапарева баня – Паничище – хижа “Пионерска” – хижа “Вада” – Централна планинска школа “Мальовица” – хижа “Мальовица” – връх Мальовица – Додов връх – хижа “Иван Вазов” – хижа “Рилски езера” – хижа “Скакавица” – местност Зелени преслап и финал – Паничище. Това е най-красивият дял на Рила планина. Около 55 км е дължината на цялото трасе. “Стартирах на 1 октомври в мъгла, имаше и дъжд, а докато катерих връх Мальовица, ме заваля и сняг. В продължение на 10 км бягах в 4 - 5 см сняг. Не съм спирал. Като финиширах в Паничище, си измих краката със студена вода и се чувствах много добре, но това ми беше най-трудното бягане, защото снегът ме изтормози. През целия преход времето беше лошо”, разказва Коце Босия и добавя: “Аз съм израснал в планината, баща ми беше пастир и ме водеше с него, та реших да направя и планинско бягане – в чест на родителите ми”. Цялото разстояние (55 км) българинът с 2 рекорда в Книгата на “Гинес” изминава за 6 часа и 45 минути, което и до днес си остава неподобрено време. Целия преход Коце Босия извършва само по анцуг, с шапка и ръкавици. Не носел храна и вода със себе си, пиел само от ручеите на Рила планина. “Водата е чиста, хората трябва да пият от нея. Неслучайно от латински Рила означава вода”, обяснява той.

От рекордите финансова печалба за маратонеца почти няма. “Печеля здраве”, усмихва се Костадин.

Година след като поставя рекорда в Сеул, канят Костадин да вземе участие в международна регата с ветроходни яхти. Идеята на организаторите е да се надбягва с лодките – той бос по шосето, а те по вода от Царево до Созопол. Разстоянието за маратонеца е 37 км по пътя, а за яхтите по море – 16 морски мили (около 30 км). На границата на нечовешките сили, бегачът успява да изпревари яхтите и пристига на финала по суша 4 - 5 минути преди тях. Дори и за това си нереално постижение Коце Босия скромно споделя: “Господ сигурно беше с мен, защото нямаше толкова вятър. Ако имаше повече, сигурно щяха да ме бият. Те бяха около 50 - 60 яхти, с участието на 6 - 7 чужди държави”.

За да поддържа формата си, Маргин пробягва всеки ден средно около 4 - 5 км бос. “Много е важно човек да се храни здравословно. Храната е най-голямото лекарство и най-голямата отрова”, обяснява той. Пие много вода и прави упражнения всяка сутрин. “Досега цигара и алкохол не съм сложил в устата си”, призна 56-годишният носител на два рекорда в “Гинес”. Много от приятелите му се шегуват и до днес с историята около ражданията на децата му, когато вместо алкохол изпивал по 5-6 компота и боза.

От 2 години насам Маргин не консумира никакво тесто и сладко и споделя, че се чувства още по-добре. “Човек не трябва да прави диети - те също са главен враг”, коментира маратонецът.

Още една от тайните му формули, за да се поддържа в прекрасна форма и здраве, е челната стойка. “От години всяка сутрин

стоя на глава

по 15 минути

Препоръчвам на всеки преди работа да направи по някое упражнение или 30 - 40 секунди челна стойка. Много е полезно, но трябва да има постоянство – така се получават и резултатите”, обяснява Костадин.

Следващата му цел е юбилейно босо бягане, с което да постави трети рекорд в Книгата на “Гинес”. “Като направя 60 години, мисля да избягам 60 км в Рила планина отново бос”, споделя той. Коце обмисля да мине по маршрута от втория си рекорд в “Гинес” за планинското босо тичане, защото държи да бъде в родния му край, но този път ще удължи трасето с още 10 км. Очаква се трети рекорд заради възрастта му и километрите.

Маргин на около 30 и няколко години