За медицинската бъркотия във вестниците

Според учените бисквитите причиняват рак и безплодие. Но няма страшно - слънчевата светлина лекува рака, обратно на досегашните твърдения, че го причинява. Каквото и да правите, не се къпете, защото всеки козметичен продукт - шампоан, талк, сапуни, боя и лак за коса и пр., има канцерогенна съставка. Същото е и с храните в хладилника ви - колбаси, бекон, месо и пр., така че не яжте. А какво знаете за водата? Тя е отровна и е цяло чудо, че пиете от чешмата и още сте живи.

Според учените светът е смъртоносен капан. Не минава ден, без да ни предупредят, че едно или друго нещо скъсява живота. Техните твърдения се печатат във вестниците, защото са подкрепени с научни доказателства. В тях обаче противоречията лесно бият на очи. Днес казват, че червеното вино доказано преотвратява инфаркти, утре - че две чаши дневно от него са само мъничко по-малко опасни от отровата за мишки.

За тази бъркотия обвиняват журналистите. Те съзнателно изопачавали и търкували подвеждащо научните данни, за да произвеждат бомбастични заглавия. Това не е честно! Да погледнем учените, както е направило изданието "Бритиш медикъл джърнъл". От дистанцията на времето то е прегледало всички прессъобщения по здравни теми на британските университети за 2011 г. и ги е сравнило с последвалите статии в печата. Оказало се, че много от преувеличенията и неточностите в статиите са дело на университетите. Например една трета от прессъобщенията твърдят, че изследването има значение за хората, макар да е било извършено само с животни. Една трета преувеличават казуалността.

Причина за това е стремежът на учените да получат финансиране за своята дейност и начинът за това е да привлекат общественото внимание с някое смело и шокиращо твърдение.

Друга причина е, че за интерпретиране на резултатите и изводите от изследванията е нужна степен на научна грамотност, каквато журналистите нямат.

Явно е, че вникването в научни публикации и тълкуването им трябва да стане неразделна част от висшето образование (не само по журналистика). Тогава обществото би се ориентирало по-добре в потока от научна информация.

Ето пример: Смъртта на 10% от починалите по време на бременност жени е заради грип. Те умират мърцина, а смъртта на неродените им деца е истинска трагедия, при положение че вече има ваксини срещу заразяване с грипния вирус. Въпреки това наскоро бе съобщено, че в България се ваксинират само 2% от застрашените да се разболеят, докато в САЩ и ЕС ваксинираните са 60-80 процента. Ваксинират се и едва половината от бременните българки.

България уж прави всичко, за да намали смъртността при бременните и родилките, но най-простото - една инжекция, се игнорира. А невежеството продължава да се шири - отчасти и заради противоречия между медиците - и много хора погрешно смятат, че тъкмо ваксината ще ги зарази с грип.