Ново обобщение на голям масив от данни установява връзка на психичните разстройства с ранната смърт от сърдечни болести.

Хората с депресия, тревожност, шизофрения, биполярно разстройство и посттравматично стресово разстройство (ПТСР) са изправени пред скрита заплаха, която убива повече от тях, отколкото самоубийствaта или предозирането, и това са сърдечните заболявания. Изследванията показват, че тези психични състояния могат да съкратят продължителността на живота с 10 - 20 години, като сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смърт при тази част от пациентите.

Депресията увеличава риска от сърдечни заболявания със 72%, докато шизофренията почти го удвоява, като рискът е с 95% по-висок. Биполярното разстройство повишава сърдечносъдовия риск с 57%, ПТСР увеличава риска от коронарна болест на сърцето с 61%, а тревожните разстройства са свързани с 41% по-висок риск от сърдечносъдова смъртност. Въпреки много по-високите нива на сърдечни заболявания хората с психични разстройства получават по-лоши сърдечносъдови грижи от общото население.

Нов доклад, публикуван в регионалното издание за Европа на сп. “Лансет”, е посветен на това как психичните разстройства създават огромни здравни неравенства.

Изследователският обзор, осъществен от международен екип под ръководството на професорката по кардиология Виола Вакарино от медицинското училище към университета “Емори”, анализира информация от множество академични бази данни от 1 януари 2012 г. до 1 юли 2024 г., като се фокусира върху скорошни проучвания, систематични прегледи и метаанализи, изследващи връзката между психичните разстройства и сърдечносъдовите заболявания.

Психичното здраве и сърдечносъдовите заболявания създават вреден цикъл, който работи в двете посоки. Психичните разстройства тласкат хората към поведение, което уврежда сърцето, включително много по-високи нива на тютюнопушене, намалена физическа активност и лоши хранителни навици. Биологичните ефекти са още по-дълбоки.

Хроничният стрес, свързан с тези състояния, може да доведе до вредни промени в тялото. Те включват повишено възпаление, повишено кръвно налягане, неравномерен сърдечен ритъм и проблеми с начина, по който тялото обработва инсулина. Междувременно прекарването на инфаркт или инсулт може да предизвика нови проблеми с психичното здраве, създавайки двупосочна улица между ума и сърцето.

Числата ясно показват тази връзка. Депресията засяга 18% от хората със сърдечносъдови заболявания като цяло, но скача до 28% след остри събития като инфаркти. Близо един на всеки четирима оцелели след инсулт развива депресия, докато 12% от живите след инфаркт развиват посттравматично стресово разстройство заради сърдечната си травма.

Според доклада съществува добре документирана връзка между депресията, шизофренията, посттравматичното стресово разстройство и анормалните стрес реакции в автономната нервна система (АНС) и хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос (ХХНО).

Първата позволява на мозъка да управлява неволеви реакции, като например функциите на черния дроб, сърцето, потните жлези и очните мускули. Автономната нервна система също така управлява както ускорението, така и забавянето на тези функции, регулирайки възпалителните реакции. Тъй като повечето основни органи имат нервни окончания на АНС, тази система влияе върху повечето телесни функции.

Хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос влияе и върху имунния отговор и метаболизма, което може да повлияе на сърдечносъдовата функция.

Според доклада дисрегулацията на тези системи създава “неблагоприятни ефекти надолу по веригата, които могат да повлияят хронично на сърдечносъдовия риск, включително повишено възпаление, метаболитни нарушения, високо кръвно налягане, повишено системно съдово съпротивление”. Възпалението е замесено както в развитието на сърдечни заболявания, така и в психичните заболявания.

Здравеопазването обикновено третира психичното здраве и сърдечните заболявания като напълно отделни проблеми.

Кардиолозите често пропускат симптомите на психичен проблем, докато психиатрите може да пренебрегнат сърдечните. 

Хората с психични разстройства имат повече контакти със здравни специалисти като цяло, но получават по-малко физически прегледи, сърдечносъдови скрининги и лечение на сърдечни заболявания.

В статията се посочват обезпокоителни пропуски. Според данни в САЩ от 2023 г. 54% от американците, които отговарят на критериите за психични разстройства, не са получили лечение.

Дори в страни с универсално здравно осигуряване много хора с психични разстройства не получават препоръчителното лечение за сърдечносъдови заболявания, включително лекарства, процедури и последващи грижи. Бедността, нестабилните жилищни условия и социалната изолация влошават проблема, като създават допълнителни бариери пред качественото здравеопазване.

Стандартните лечения за психично здраве могат да помогнат за намаляване на сърдечносъдовия риск, въпреки че резултатите варират в зависимост от различните подходи. Упражненията показват особено силни ползи при депресия, като изследването отбелязва, че те трябва да се разглеждат като основно лечение наред с психотерапията и антидепресантите. Упражненията осигуряват и директни ползи за сърдечносъдовата система.

Практиките, свързани с ума и тялото, включително йога, тай чи и медитация, са обещаващи както за симптомите на психичното здраве, така и за сърдечносъдовите рискови фактори. Повечето проучвания обаче не са доказали, че тези интервенции могат да предотвратят сериозни сърдечни инциденти.

Изследвания показват, че програмите за интегрирани грижи, които координират лечението на психиката и сърдечните и съдовите заболявания, са подобрили резултатите, свързани с психичното здраве. Но тези програми все още не са доказали, че могат да намалят инфарктите или смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания.

Учените призовават за големи промени в системата на здравеопазването. Медицинските факултети трябва да обучават лекари, които разбират връзките между психичното и физическото здраве. Здравноосигурителните системи трябва да разширят покритието на психичното здраве, като същевременно осигурят достъп до скрининг за сърдечносъдови заболявания.

Най-важното е, че медицинските изследователи трябва да спрат да изключват хора с психични разстройства от сърдечносъдови изследвания. Тази практика е оставила лекарите без подходящи, основани на доказателства насоки за лечение на сърдечни заболявания при тази високорискова популация.

Тъй като приблизително един на всеки четирима души изпитва психични разстройства през живота си, справянето с тази криза би могло да предотврати милиони преждевременни смъртни случаи. Здравните системи трябва да спрат да третират психичното и физическото здраве като отделни проблеми, когато доказателствата показват, че те са дълбоко свързани.