Канелата се получава от вътрешната кора на канеленото дърво, което е няколко вида. Затова и тя бива цейлонска, китайска, малабарска и др. В България за нея е приета италианската дума canella вместо турската “дарчин”.

В Китай още 2800 години пр.Хр. канелата е била любима на императора Шън Нун. В египетски ръкопис пък се казва, че царица Хашепсут радостно посрещнала пълен кораб със злато, слонова кост и канела. 1 кг канела струвал в Египет 1 кг сребро. В по-далечни страни била 15 пъти по-скъпа, защото е служела само за лек. Чак по-късно я използват за подобряване вкуса на виното и като ароматизатор за стая.

След като убил жена си, Нерон заповядал да се конфискува канелата от целия милионен Рим и да се изгори на погребението й. Гражданите видели как над града се издига кафяв облак от кладата.

През 1505 г. португалецът Лоренцо до Аламана открива откъде идва канелата – остров Цейлон. За колонизирането му се борят португалци, холандци и англичани. Местните са обложени с данък за всеки член на семейство да предават по 27 кг канела на година. Данъкът постепенно стига 303 кг на година и става непосилен. Народът се вдига на бунт през 1761 г. и холандските колонизатори дават 7000 убити. На пазара канелата удря баснословни цени.

Канеленото дърво стига 12 м височина, но в плантациите в Индия, Малайзия, Бирма и др. го отглеждали като храст. 2 г. след засаждането му започва събирането на кора. Дебелината й нараства до 22-25 мм, а височината - до 90-100 см. Тогава се нарязва на три в снопчета с дебелина 1-2 см. При сушенето изтънява до 1 см, става кафява и се огъва. Така корите влизат една в друга и се получават канелените “тръбички”, които се стриват на прах.

Канелата съдържа етерични масла, канелен алдехид, енгенол, смоли, нишесте и слиз. Тя има нежен своеобразен аромат, а на вкус е сладникава с горчива жилка. Може да се съчетава и с други, дори лютиви подправки. В някои ориенталски кухни се слага винаги в захарни изделия.

Съвременната медицина оценява високо канелата и я слага в групата на антиоксидантите. Най-ценното й качество е, че държи под контрол кръвната захар на диабетиците. Някои съставки в нея повишават ефекта от инсулина, като за това е нужна само 1/2 ч.л. на ден. При твърде високо ниво на кръвната захар се вземат по 1,5 ч.л. канела на ден в продължение на 40 дни и глюкозата в кръвта спада с 30%. Канелата убива и микробите, като най-безпощадна е към Е. Coli.

Българката слага канела на млякото с ориз, на кремове и яхнии с дюли и сини сливи. На децата дава за закуска филии с фъстъчено масло, поръсени с канела. Добавена в червено вино, канелата го превръща в пунш. За вкус някои слагат щипка от нея и в чашата си с кафе.