Разкрита е тайната на паметта: мозъкът прави две копия на всяко събитие. Удвояването става едновременно, като едното копие се архивира в краткосрочната памет, а другото - дългосрочната.

Досега се смяташе, че спомените се трупат в краткосрочната памет в хипокампуса и после бавно се превръщат в спомени за цял живот в кортекса.

Това разбиране се наложи в науката от 50-те г. на ХХ век благодарение на епилептика Хенри Морисън. Той е подложен на мозъчна операция, при която хипокампусът му е увреден. След нея Морисън не може да запомни нищо ново, но старите му спомени са непокътнати. От това се прави заключението, че спомените се формират в хипокампуса, но се слагат "на дългосрочен влог" в кортекса.

Сега съвместен екип от Масачузетския технологичен институт и от университета "Рикен" в Япония излага друга теория, базирана на опити и описана в сп. "Сайънс" през април. Според нея в първите няколко дни след събитието споменът за него в кортекса не се ползва, тъй като е още "тих и незрял". Активна е само краткосрочната му версия в хипоталамуса. Ако връзката между двете зони бъде блокирана, споменът в кортекса така и не "узрява", а другият бива забравен. Това означава, че с времето кортексът поема главната роля в запомнянето.

Откритието дава обяснение и на механизма за изтриване на спомените при болните от алцхаймер. Те продължават да ги формират, но не успяват да ги извикат от паметта си при нужда.