С  д-р Галя Петрова - психиатър и психотерапевт, разговаря Любомира Николаева

- Д-р Петрова, вие публично се присъединихте към комитета, който иска отмяна на лятното часово време, защо?
- Преминаването към лятно часово време има негативни последици върху нашето телесно и психично благополучие. То е външна принуда за пренастройване на организма, която намалява способността да се справяме с всекидневните си задължения за период поне от една до три седмици.

- Ако е напълно безсмислено за икономиката и вредно за организма, както твърдите, защо според вас е въведено в почти целия свят?
- По времето на въвеждането му е имало доводи, които тогава са звучали основателно. След това постепенно то се е превърнало в инерция, без да се поставя под каквото и да било съмнение. Напоследък има все повече искания да се види какви са в действителност ползите и недостатъците. За мен е интересен фактът, че в публичното пространство няма или поне аз не намерих данни и факти в негова подкрепа.

- Има ли научни доказателства, че то натоварва организма и психиката ни?
- Промяната към лятно часово време ни лишава от един час сън. Това разстройва за известен период от време биологичния ни часовник. До "сверяването" му организмът ни страда. Практически всяка клетка, включително клетките на имунната система, имат такъв вътрешен часовник. Когато работата му се изважда от ритъм, клетките не реагират адекватно на стресорите. Промяната на часа повишава стрес хормоните и медиаторите на възпалението, което при някои е достатъчно, за да получат инфаркт.

Преходът към лятно часово време има особено силно отражение върху сърдечносъдовата и ендокринната система. Според едно шведско проучване, публикувано през 2012 г., в което са прегледани и обработени данните за сърдечносъдови инциденти от спешните медицински центрове за период от 20 г., се установява, че честотата им нараства с 5% в седмицата след преминаването към лятно часово време. Според резултатите от едно съвсем скорошно проучване в две болници в щата Мичиган, САЩ, публикувано в American Journal of Cardiology, което обхваща данните за период от 6 г., в неделята непосредствено след смяната броят на хората със сърдечносъдови инциденти е средно 23, докато в обикновен неделен ден е средно 10. Според авторите продължителността и качеството на съня може преходно да повишат съдечносъдовия риск и особено за остър инфаркт на миокарда.

- А какъв е рискът за ендокринната система?
- Много проучвания сочат, че една от главните причини за затлъстяването, чиято честота достига застрашителни размери в индустриализираните страни, е недостатъчният сън. Циркадният часовник контролира ритъма и продължителността на съня чрез натрениране (entrainment). Хронотипът определя индивидуалните различия в продължителността на съня, а той пък се определя от генетични фактори, възрастта, пола и околната среда (например продължителност на светлата част на деня) Циркадния часовник регулира и хомеостазата на енергията, и нарушенията в неговия ритъм могат да доведат до проблеми, свързани с теглото. Напоследък има все повече данни, че липсата на сън
повишава риска от диабет тип 2.

Все още няма съгласие между експертите колко време е необходимо на тялото, за да възстанови функционирането си след промяната на часа. Според някои 2-3 дни стигат, но според други при повечето хора не се постига пълно напасване. Ефектите от промяната са по-тежки, ако здравословното състояние на човека вече е разклатено. Последиците за психиката ни също са сериозни. Най-често срещаните са свързаните с вниманието, концентрацията и паметта. Проучване върху инцидентите на работното място в мините в САЩ, което обхваща периода 1983 - 2006 г., сочи, че злополуките са
по-чести и тежки в периода след промяната към лятно часово време. Това означава ефект не само директно върху здравето, но и икономически загуби поради снижена или загубена работоспособност. С липсата на достатъчно сън се свързват и едни от най-големите катастрофи за околната среда в света като петролния разлив от танкера в Аляска през 1989 г. и ядрената авария в Чернобил.

- Кои са преките ефекти от намесата във вътрешния ни часовник?
- Човешкият организъм е един изключително фин механизъм, който следва определени ритми. Най-съществените от тях са циркадните ритми (от лат. circa - около и diem - ден). Те се генерират от собствения ни организъм от т.нар. биологичен часовник - супрахиазматичното ядро. Той поддържа ритъма на процесите в организма ни. Основният начин за "сверяване" на този часовник е смяната на светлата и тъмната част на денонощието сън-бодърстване. През деня физиологичите реакции са на ниво и тялото е в състояние на готовност. Това ни прави способни да изпълняваме всекидневните си задачи. През нощта приблизително между 2 и 5 часа реакциите са най-вяли, дори
да сме будни.

Затова нощният труд е свързан с допълнително натоварване. При принудителната промяна на ритъма организмът ни се нуждае от време, за да се пренастрои. В този период намаляват концентрацията, работоспособността ни, страда вниманието ни, повече забравяме. Според проучване в САЩ след преминаването към лятно часово време броят на катастрофите нараства със 17%. Ръст отчита и британско проучване, представено на 13-ия конгрес на Европейската федерация на националните асоциации по ортопедия и травматология. Авторите са изследвали не само какво се случва при прехода към лятно или към астрономическо (през есента) време, но и кои са най-уязвимите групи. Те използват статистическата база данни за пътните инциденти на министерството на транспорта на Великобритания за времето 1996 - 2006 г., като разглеждат периода от 4 седмици преди и след промяна. И данните сочат, че
през март растат инцидентите с мотоциклетисти - с 42%, а при есенната промяна с пешеходци, като броят нараства с 29,2%. Т.е. промяната на времето, независимо в каква посока е, води до сериозни последици на пътя.

- От колко часа сън се нуждае човек?
- Потребността от сън е индивидуална. По-важно е качеството на съня, а не толкова неговото количество. Има хора, които след 5-часов сън се събуждат бодри, отпочинали и готови за предизвикателствата на деня, а има и такива, които и след 9 ч сън се събуждат уморени. По принцип от най-много сън се нуждаят децата и с напредване на възрастта продължителността на съня се установява в границите на 6 и 8 ч. За качеството на съня е много важно и кога заспиваме.

- Дългият ден ощетява ли с нещо друго здравето?
- Намесата в биоритмите сама по себе си е стресиращ фактор. При уязвими хора тя може да доведе до по-сериозни последици, отколкото при останалите. Но освен преки, има и косвени ефекти. По-дългият ден означава например по-голямо замърсяване на въздуха, тъй като караме автомобилите си по-дълго време. Означава и че по-продължително дишаме замърсения въздух.

- Вярвате ли, че мисията ви за отмяна ще успее?
- Надявам се. България има право сама да реши дали да се придържа към преминаването към лятно часово време или не. Искрено се надявам в този случай да вземем собствено решение, а не сляпо да следваме практиките в други държави. Казвам други, не другите, защото не навсякъде е така.

Коя е д-р Галя Петрова? През 1992 г. завършва Медицинския университет в София. Същата година започва работа като ординатор към Секцията по социална психиатрия с диспансер на Александровска болница. Била е главен експерт в Националния център по обществено здраве и координира сътрудничеството със Световната здравна организация в областта на психичното здраве. Била е хоноруван асистент в Медицинския университет и в Софийския университет. От 2001 г. е управител на център "Динамика" и терапевт към него.