Всеки от нас неведнъж в живота си се е сблъсквал с досадното хълцане - било то в рамките на минути, а понякога часове. Много често сами намираме причината - като консумацията на студена напитка или твърде пикантна храна, например, но не са малко и случаите, в които не можем да обясним какво го предизвиква.

Хълцането представлява неволево съкращение на диафрагмата, съчетано със затваряне на гласовите връзки в ларинкса, провокирайки специфичния звук. Обикновено хълцането е безобидно и бързопреходно, но има случаи в които продължава дни наред без сериозна причина или в резултат на придружаващо заболяване.

Най-честите причини за хълцане са преяждане, консумация на газирано, люто, студено, употреба на алкохол. Психически стимул също може да го предизвика. Продължителното хълцане не може да се отдаде на подобно въздействие, зад него може да стои и трябва да се изключи заболяване или по-рядко прием на медикамент. Сред причините са метаболитни отклонения като смущения в електролитния баланс, влошаване на бъбречната функция с покачване на азотните тела - уремия, в някои случаи декомпенсиран диабет и хипегликемия могат да индуцират хълцане, както и нарушения в алкално-киселинното равновесие вследствие придружаващо заболяване.

Медикаменти, при които е описвано хълцане са сънотворни, успокоителни, кортикостероиди и др. Не на последно място причината за продължително хълцане може да бъде и чисто психогенна - при шок, хистерия, психично разстройство, както и да се касае за симулация.

За изясняването причината за хълцането на първо място е необходимо обстойно разглеждане на придружаващи оплаквания, минали и настоящи заболявания, оперативни намеси. Необходимо е изследване на пълната кръвна картина и ключови биохимични показатели. При нужда се преминава и към по-специализирани изследвания.

Едни от най-използваните прийоми за стопиране на хълцането са задържане на дишането или дишане в хартиен плик за повишаване насищането на кръвта с СО2, приемането на чаша вода или лъжица оцет или поставянето на малко захар под езика, масажи на задната част на врата и др. В лекарския кабинет могат да се прилагат и други методи като дразнене на фаринкса с шпатула, дразнене на вегетативните нерви с масаж на очните ябълки или сънните артерии (само от лекар), промивка на стомаха и т.н.