Княз Кирил Преславски: Можем да забавим старостта и да й се насладим

• Важно е да се подготвим отсега физически и психически, да останем позитивни и да се радваме максимално на живота, казва той
• Трябва да сме благодарни, че за разлика от родителите ни, не сме живели във война 

- Имате ли ваша лична рецепта за дълголетие в добро здраве? Вече виждаме първите стъпки, когато учени правят неочаквани пробиви в медицината с изкуствения интелект.

- В момента това, което е толкова интересно в медицината, е превенцията и разбирането на ползите от движението, от упражненията и други подобни неща. Всички мислим, че медицината е някакво магическо лекарство, точно както се случи с ваксините, с лечението на инфекциозни заболявания и други подобни. Но от друга страна, все още сме изправени пред болести, които ни убиват - като рака, метаболитните, дегенеративните и др. С други думи, това ще отнеме време, тъй като самата задача е много трудна. Затова най-доброто, което можем да направим сега, е да се опитаме да предотвратим тези заболявания, да се образоваме, да опитваме, да предвиждаме, използвайки здравия си разум. Най-важното е добре да се информираме и да знаем, че по същество няма магическо решение. Затова е добре да изградим живота си по начин, по който можем да направим най-доброто, за да си дадем най-добрите шансове.

- Може ли да обясните по-конкретно какво имате предвид?

- Ако знаем скоростта, с която намаляват физическите ни способности, силата, баланса, аеробния капацитет и др., можем да започнем да планираме предварително как да си гарантираме, че ще поддържаме достатъчно способности за изпълнение на ежедневни задачи дори в напреднала възраст. Примерно искаме на 80-годишна възраст сами да носим 10-килограмов куфар, когато се качваме в самолета. Да допуснем, че днес човек е на над 40 години и може да вдига куфар, който е 30 кг. Ако знаем, че силата ни намалява с 10-ина процента на всяко десетилетие, тогава можем да изчислим, че все още ще можем да носим 10 кг, когато навършим 80 г. Ако обаче настоящата сила на някой му позволява да вдигне 10 кг днес, тогава до 80-годишна възраст може би няма да успее да се справи с тази тежест и тогава ще има проблем. Идеята е, че може внимателно да се планира и да се изгради достатъчно сила сега, за да се компенсира очакваният спад в бъдеще, като целта е човек спокойно да изпълнява основни задачи дори на по-късен етап от живота си.

Това включва баланс, изграждане на капацитет на тялото, здравословна диета. Като цяло трябва да се образоваме, за да знаем. Мисля, че това е много важно и затова го обсъждам с децата си, смятам, че все повече хора го осъзнават и допускам, че ще видим редица подобрения в тази насока. От друга страна, има коварни заболявания като рак, деменция и други, които са малко като лотария, но въпреки това човек трябва да направи всичко възможно, за да се постави в най-добрата ситуация. Да направи максимума, за да подобри поне шансовете си. 

- Обсъждате ли тези идеи с Катарин?

- Имам късмет, че тя е човек, който има същия подход, и за щастие, поддържа здравето си - тича с кучето всеки ден. Но като цяло мисля, че има подобна на моята житейска философия. Да, тя полага усилия, инвестира в бъдещето, разбирайки, че никога не знаеш какво може да се случи. В този смисъл двамата много си приличаме.

- Това е много е важно. Имате ли някакви строги правила по отношение на спорт, диета?

- Без догматичност от типа "трябва да се правят силови или аеробни упражнения". Знаете, че има много противоречиви мнения относно ненаучните данни по тези теми. Затова реалността изисква да използваме здравия си разум и да се опитваме да бъдем информирани и балансирани по отношение на всичко, което правим.

- Спазвате ли някакви здравословни диети?

- В тази насока има много несъстоятелни мнения, зад които не стоят научни данни. Но заедно с това знаем и кои храни и вещества са наистина важни. Първо, има различни съставки и е необходимо диетата да бъде балансирана. След което в зависимост от обстоятелствата и особеностите, характерни за всеки човек, е добре да имаме гъвкава система за корекции в начина на живот. Но като цяло според мен най-важното е да използваме здравия си разум и да проявяваме баланс във всичко.

- Как прекарахте рождения си ден?

- Навърших 61 години, така че отпразнувахме един тих рожден ден с партньорката ми Катарин - нямаше големи празненства, но беше толкова прекрасно. 

- Вие имате една лична теория и от време на време правите пълно изключване - без телефони, имейли, комуникации. Имате ли и други подходи, които могат да са полезни за останалите?

- Интересно ми е сега, когато остарявам, да бъда малко по-осъзнат за старостта - да се мисли както от физическа гледна точка, така и от психическа. За щастие баща ми се справя изключително добре и се надявам, че гените ще помогнат.

Но все пак мисля, че има неща, които можем да направим - примерно да се опитаме да се подготвим, за да сме сигурни, че ще останем позитивни, че ще можем да се наслаждаваме на живота колкото е възможно повече, докато остаряваме. Това е сфера, върху която мисля. Четох една книга, където се описва много интересен подход - прави се разлика, за която всъщност не ми бе хрумвало, но тя е валидна. От една страна моето поколение израсна с мисълта, че медицината ще реши проблемите ни и винаги ще има хапче, което ще ни излекува заради успехите със създаването на ваксините, ваксинацията, антибиотиците. Разбира се, това са монументални открития.

Но реалността в момента е, че предстои следващо ниво на медицината, когато тя ще е насочена към превенцията, към предотвратяване на основните причини за смъртността днес. Има заболявания, които са трудни за лечение и преодоляването им ще отнеме известно време. Така че най-доброто, което можем да направим, е да разберем, че медицината може да ни помогне да подобрим качеството си на живот, продължителността на живота в здраве, но не бива да мислим, че ще създаде хапче, което ще ни излекува мигновено.

Това е определено състояние на ума - да осъзнаем, че медицината няма да дойде и да ни спаси, затова трябва да се направят определени неща, за да предотвратим заболяванията. Една доста интересна гледна точка към живота. Може би е очевидна за много хора, но аз никога не съм мислил по този въпрос и осъзнавам колко е вярно.

- Какво харесва на Катарин най-много в България?

- Бяхме в България няколко пъти, тя обича страната главно заради природата, хората, храната, културата, това са неща, които наистина й харесват. Все още не сме имали възможност да направим истинско пътешествие с автомобил из България, но ние обичаме подобни приключенски пътувания и в някакъв момент ще планираме 10-ина дни, обикаляйки из вътрешността на страната, из селата. Обичаме туризма в различни планински вериги.

- Как са децата?

- Най-голямата ми дъщеря Мафалда сега е на 30 години и продължава музикалната си кариера, това не е лесна професия, но тя работи много усилено и обича това, което прави. 

- За нея има все повече информация, защото е доста популярна.

- Има свой фен клуб, става все по-добра, участва в различни фестивали и други подобни. Втората ми дъщеря Олимпия живее в Париж и се занимава с мода - всъщност това прави през по-голямата част от живота си. В един момент тя стана независима и сега започна работа във френска компания. Според нея фирмата е страхотна и Олимпия изглежда много щастлива. Синът ми Тасило току-що завърши университет и си търси работа в музикалния бизнес, но не като изпълнител, по-скоро в самия бизнес около музиката. Проведе няколко интервюта, разговаря с хора. Лятото беше нает да помага за организирането на фестивал в Испания.

Търси си пътя. Знаете, че вече има изкуствен интелект, който композира изненадващо добра музика. Така че предстоят интересни времена за музикантите. Той иска да работи в тази област, която няма нищо общо с моята сфера, така че не мога да му помогна кой знае колко, но се надявам, че ще се справи.

- Какво е усещането да имате родители с толкова интересни съдби?

- Права сте, аз съм много щастлив да имам точно тях за родители. Те идват от поколение, когато са се случили много неща. И двамата са били деца, когато са бушували войни.

В случая на майка ми - Испанската гражданска война. Тези драматични промени неизбежно са повлияли на всичко в живота им. И двамата са загубили родителите си. Баща ми е останал без своя баща - моя дядо (цар Борис III - бел. ред.), а майка ми е останала без своите родители по време на войната.

Затова мисля, че е важно да си припомняме колко сме щастливи, включително заради факта, че сме имали такъв стабилен живот около нас, докато растем, но също така да ценим това щастие. Човек трябва да бъде благодарен за това, което има, и да се опитва да помага на другите. Да бъде алтруистично настроен, да се опитва да даде и да прави най-доброто от себе си. Да бъдеш добър към хората, това е важното.

Мисля, че това е ценност за нас - особено начинът, по който баща ми е живял и живее. Това винаги е било много важна част.