Доц. д-р Николай Доганов, началник на Втора гинекологична клиника в Майчин дом

Той отговаря на въпроса на Яна Георгиева от София

Честите притеснения, че половият живот по време на бременността е свързан с повишен риск от усложнения, не почиват на научни доказателства. Възможните неблагоприятни ефекти на половия акт върху бременността се свързват най- вече с опасността от въвеждане на инфекция, предизвикването на маточна активност и хипертонус на матката. Теоретично горните фактори биха могли да играят роля за възникване на спонтанен аборт, преждевременно раждане и преждевременно пукване на околоплодния мехур.

Сексуалният живот е условие за сексуално трансмисивните инфекции, но решаващо значение за възникването им има изборът и сексуалното поведение на партньорите, а не самият полов акт. Затова профилактиката срещу полово предавани заболявания, включително и при бременните, не бива да се основава на отказ от сексуално общуване, а на избягването на рисковите сексуални контакти и на използването на предпазни средства.

Възможността дразненето на гърдите и оргазмът да предизвикат родилна дейност се надценява. Редица проучвания сочат, че рискът от спонтанен аборт и преждевременно раждане, както и перинаталната детска смъртност, не е повишен при жени, които поддържат сексуален живот по време на бременността. Ролята на коитуса при преждевременното пукване на околоплодния мехур също не е доказана и се оспорва.

При отклонения в протичането на бременността и по-специално при кръвотечения в първата и втората й половина, осъществяването на полов акт може да предизвикавъзобновяване на кръвотечението. Затова при рискови бременности, където е нежеланопровокирането на маточна активност- хабитуални аборти, цервикална недостатъчност, заплашващ аборт и преждевременно раждане, предлежаща плацента, маточни малформации, половите сношения трябва да бъдат преустановени.

Физиологичната бременност сама по себе си не изисква някакви специфични ограничения в сексуалния живот.