16° C, облачно
Вирджиния Иванова, на 20 г., в момента се лекува с една от най-модерните съвременни технологии за радиотерапия в Истанбул. Тя е жизнена тийнейнджърка до 2004 г., когато внезапно започва да усеща слабост в краката. Постепенно спира да ходи. Откриват образувание във врата й, което притиска нервните окончания и води до обездвижване. Оперират я в университетската болница “Александровска” през декември 2004 г. Интервенцията не помага.
“Не ни назначиха никакво допълнително лечение. Питах дали някъде има друга възможност за терапия, но не получих никакъв съвет”, обяснява майката на Вирджиния, която бди неотлъчно до нея в турската болница. Само 1 г. по-късно, през 2005 г., в Истанбул вече е монтиран първият кибернож. Скоро след това в две големи болници там - “Аджибадем” и Анадолски медицински център, се появяват и други уреди за радиотерапия. Семейството на тежко болното българско момиче обаче научава за такава възможност едва в края на 2009 г.
През последните няколко години Вирджиния е на легло. Напълно неподвижна е, може единствено да говори и да движи лицевите си мускули. “Момичето е закъсняло с лечението си. Ако беше пратена при нас преди години, можеше да бъде излекувана. Сега сме разтревожени от състоянието й, но правим всичко възможно да я лекуваме. Изчакала е цели 5 г. Ако още в началото беше започнала терапията при нас, щяхме да имахме голям успех.” Това обясни нейният лекуващ професор в Истанбул Енис Йозяр от болницата в Маслак. В други лечебни заведения са препоръчвали кибернож, но тук се спират на интензитивно модулирана радиотерапия, където лъчите могат да се регулират по-прецизно.
Образуванието е трудно достъпно с оперативна техника, обясни неврохирургът проф. Кирил Романски, който навремето е оперирал Вирджиния. Лекарите у нас не искали да рискуват с лъчетерапия, за да не засегнат здрава тъкан наоколо. Химиотерапия нямало да помогне. След като семейството й научава за киберножа в Турция, проф. Романски дава препоръка, с помощта на която момичето заминава чрез здравното министерство. Въпреки тежките за толкова млад човек изпитания Вирджиния не губи кураж и обещава, ако оздравее, да избере професия, с която да се грижи за болни и нуждаещи се хора. (24часа)
Вирджиния Иванова от София: В плачевно състояние у нас са и хигиената, и отношението
- Вирджиния, ти се лекуваш в Истанбул, как стигна дотук?
- Научих от познати, че тук имат кибернож и технология, която може да ми помогне. Изпратихме си документите и в крайна сметка стигнахме до болницата “Аджибадем”.
- Какво най-много те впечатлява?
- Откакто съм тук, не съм видяла намръщени, неучтиви хора от персонала. Всички са много внимателни и отзивчиви. Все едно съм в хотел. Не се притеснявам да не се получи някакъв проблем. Имам си бутон, когато нещо ми трябва, веднага идват. Лекарите ми обясняват всичко. Професорът ми е изключително позитивен човек. За съжаление няма нищо общо с условията по болниците в България - и като материална база, и като отношение към пациента.
- Как те лекуват в момента?
- През 2004 г. получих някакъв израстък във врата, който започна да притиска нерви. Оперираха ме, но май не се получи добре. 3 г. останах неподвижна на легло. В момента ми правят радиотерапия и кортизоново лечение. Надявам се скоро да си стъпя на краката и, когато се върна в България, да стана каквато бях преди - весела и позитивна.
- Как се чувстваш сега?
- От радиотерапията болките ми във врата намаляха. Вече минаха 13 процедури, общо са назначени 28. Здравеопазването в България е в плачевно състояние - като хигиена, като отношение. Ако мога да препоръчам нещо на други болни като мен - лекувайте се в чужбина. Дала съм си обет, че ако проходя, искам да помагам на хора със здравословни проблеми.
Коментари