Арахноидните кисти са вродени доброкачествени заболявания. Такива малформации може да има както в главния, така и в гръбначния мозък.

Човешкият мозък е заобиколен от три обвивки. Въшна твърда - "дура матер", под нея е "арахонидната обвивка" - паяжиновидната обвивка, и най вътрешната, обикновено прираснала към мозъчната повърхност - "пия матер", или мека обвивка.

В конкретния случай можем да говорим за вродена малформация на паяжиновидната обвивка, образуваща киста с оформени стени от дегенерирала арахноидея.

Заболяването може да протича асимптомно без клинична изява. В други случаи се проявява с главоболие вследствие повишеното вътречерепно налягане - резултат от нарасналия обем на кистата и притискането на мозъка. Според местоположението може да се изяви и с епилептични припадъци, притискане на някои важни центрове, свързани с равновесието, зрението и др.

Поради вродения характер на заболяването е възможно асиметрично разширяване и изтъняване на черепните кости, резултат от налягането което кистата оказва върху тях.
При прогресивно увеличаване на кистата може да се стигне и до появата на хидроцефалия (нарушение в нормалното дрениране на мозъчната течност).

Диагностиката на арахноидните кисти е въз основа на симптоматиката и данните от неврообразните изследвания.

Арахноидните кисти могат да бъдат 3 типа: малки , разположени по повърхността на мозъка; по-големи; големи с изразена компресия върху мозъчната тъкан и изтъняване на костта на черепа.

Лечението им зависи от клиничната изява. Асимптомните не налагат хирургично лечение. При тях е необходимо периодично проследяване и отчитане на размера.

Появата на неврологична симптоматика и данните от неврообразаната диагностика налагат неврохирургично лечение.

Целта му е премахване на кистата и създаване на нормален път на ликвора (мозъчна течност).

Ендоскопското лечение е съвременен, минимално инвазивен метод. При него чрез малък отвор на черепа се постигна желаният ефект. Понася се добре от пациентите и налага минимален болничен престой. При големи кисти може да се приложи открита неврохирургична интервенция, комбинирана с ендоскопска. При неповлияваща се хидроцефалия е уместно поставяне на шънтираща (клапна) система, която да отвежда мозъчната течност към други телесни кухини.

При съмнение за това заболяване е желателна консултация със специалист неврохирург.