Базедовата болест е автоимунно заболяване, което се характеризира с повишаване на функцията на щитовидната жлеза и дифузното й увеличаване

. Има хронично протичане и често рецидивира. Засягат се всички възрасти, но най-голяма е честотата между 40 и 50 години, предимно при жените.

Базедовата болест е генетично обусловена и се определя от множество гени, т.е. има наследствено предразположение към това заболяване. Но за да се “отключи” то, безспорна и много важна е ролята на външните фактори.

Стресът единодушно се приема за един от най-честите фактори, довеждащи до изявата на болестта. И не само острият стрес, но и хроничното нервно и психическо напрежение играят много важна роля в изявата и протичането на заболяването.

Друг важен фактор за изявата на Базедовата болест са вирусните инфекции. В последните години се доказа и значимата роля на тютюнопушенето за увеличаване на риска от болестта, както и за по-тежкото й протичане.

Клиничната картина на заболяването обикновено доминира от нервно напрежение, сърцебиене, обилно потене, значима редукция на теглото при запазен апетит, учестяване на изхожданията, треперене.

Често има значително увеличаване на размерите на щитовидната жлеза, бляскав поглед, сълзене и дразнене в очите, лесна умора.

Възможно е обаче щитовидната жлеза да не се вижда уголемена, а да расте навътре в гръдния кош, така че липсата на видимо увеличение не е достатъчно за изключване на заболяването.

Изследванията, които са необходими за доказване на тази патология, са хормонални - изследват се щитовидните хормони - ФТ3 и ФТ4 и ТСХ, както и ТСХ-рецепторните антитела, които разграничават диагнозата на Базедовата болест от други автоимунни процеси.

Незаменим метод в диагностиката е ехографското изследване на щитовидната жлеза, което установява специфични промени и става база за проследяване на еволюцията на жлезата.

Тъй като очите са често засегнати от повишената хормонална продукция, необходимо е те да се проследяват периодично - екзофталмометрия и очно налягане.

Изхождайки от причините за поява на заболяването, първа и доста често най-трудна стъпка е отстраняването на стресовите фактори, особено хроничния стрес и голямото нервно-психическо напрежение.

Физически и психически покой е една от първите препоръки които нашите пациенти получават. Лечението е основно медикаментозно, с т.нар. тиреостатици, т.е. медикаменти, които намаляват продукцията на хормоните на щитовидната жлеза.

Това лечение е доста дълго - около година и половина или повече, като много важно е да се знае, че само нормализирането на хормоналните резултати не е критерий за излекуване.

Много често пациентите на този етап сами спират лечението си и рецидивът е сигурен. През периода на лечение е необходимода се следят редица лабораторни показатели и затова тясната колаборация със специалист е изключително важна.

При малка част от случаите, когато лечението с медикаменти е неефективно или противопоказано, се предприема оперативно лечение. Друга възможност е лечението с радиоактивен йод, но последните два метода се използват по-рядко и при строги индикации.

При добре контролирано лечение до 70% от пациентите получават трайна ремисия.

Профилактиката на стреса и заливащото ни всекидневно психично напрежение, ограничаване на инфекциите и вредните навици, осигуряването на достатъчна физическа активност не са само добри пожелания, а абсолютно необходими активности, за да намалим част от множеството заболявания, които съпътстват активния съвременен човек, включително и Базедовата болест.