11° C, ясно небе
Инфекциозната мононуклеоза е инфекциозно заболяване, причинявано от вируса на Епщайн-Бар (EBV), принадлежащ към групата на човешките херпесни вируси (4-и човешки херпесен вирус). Вирусът се съдържа в слюнката на заразените индивиди и се предава основно чрез целувки или съприкосновение със замърсени с орални секрети съдове, прибори и други предмети.
Най-често човек се заразява, когато тръгне на детска градина и започнат да му пият от шишето, или в тийнейджърска възраст, когато започне да се целува. Антитела се откриват в 50% от децата до 5-годишна възраст и в 90-95% от възрастните. В огромната част от случаите заболяването протича безсимптомно. Подобно на другите херпесни вируси, инфекцията е пожизнена, т.е. веднъж проникнал в организма, вирусът на Епщайн-Бар остава там до края на живота, като при определени обстоятелства се активира и започва да се размножава и да се отделя в околната среда, без това да е свързано с клинични прояви от страна на заразения индивид.
Инкубационният период, т.е. времето от момента на заразяване до момента на разболяване, е 30-50 дни. Само в около 10% от случаите първичната инфекция с EBV има клинични прояви - повишена температура, общо неразположение, отпадналост, увеличени лимфни възли, уголемени черен дроб и далак, бързопреходен дребнопетнист обрив по гърдите и корема, болки в гърлото (гнойна ангина). Установяват се промени в кръвната картина - атипични лимфоцити, понякога има данни за умерено засягане на черния дроб (EBV хепатит).
Острата фаза, т.е. времето, когато тези симптоми са силно изразени, е около 3-4 седмици, а като цяло заболяването отзвучава и промените в кръвната картина се нормализират след около 5-6 месеца.
Диагнозата се основава на доказване на специфични антитела срещу EBV в серума на болните.
Промените в кръвната картина имат насочващ характер и категорично заключение въз основа само на тях не може да се направи. Инфекциозната мононуклеоза е самоограничаващо се заболяване. Правилният подход предполага покой и търпение. Лечението е симптоматично, цели облекчаване на състоянието на пациента и зависи от това доколко той понася симптомите на болестта. Болкоуспокояващите и температуропонижаващи средства трябва да се използват до възможния минимум, тъй като те са токсични за черния дроб, който при това заболяване по принцип е засегнат. Кортикостероиди не бива да се прилагат рутинно, а само при жизнени индикации. Съществуващите в момента противовирусни препарати са неефективни. Антибиотици се прилагат при тежка гнойна ангина, като в никакъв случай не бива да се използват такива, в чиито съставки има ампицилин или амоксицилин, тъй като предизвикват тежки обриви в 90-100 % от случаите, понякога няколко дни след преустановяване на лечението. Имуностимулаторите и хепатопротективните средства са с плацебо ефект. Диетата трябва да бъде в границите на нормалното хранене, без крайности.
Коментари