Доц. Андрей Йотов, началник на Катедра по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА. Той отговаря на въпроса на Кирил Троянов.

Менискусите на коляното са вътреставни хрущялни структури с полулунна форма, разположени от вътрешната и външната страна на коляното между бедрената кост и големия пищял, чиято основна функция е да се намали триенето между костите.

Най-честата патология на менискусите са травматичните разкъсвания. Те се получават при резки движения на коляното, особено при усукване. При млади хора травмата обикновено е високоинтензивна, с по-обширни лезии и по-драматична клинична изява. В напреднала възраст менискусите са с намалена еластичност, могат да пострадат при по-безобидни травми и оплакванията са по-малко интензивни.

Характерни са болката в мястото на разкъсването, оток на коляното поради напълване на ставата с кръв или ставна течност, заклещване на коляното в принудително положение при определени движения (т.нар. блокаж), отслабване на мускулите на крайника и др.

При подозрение за скъсан мениск задължително се извършва клиничен преглед от травматолог. От образните изследвания най-информативен е магнитно-ядреният резонанс.

Лечението на менискалните разкъсвания зависи от вида на разкъсването и интензивността на оплакванията. При малки лезии то може да е консервативно: режим, физиотерапия и рехабилитация. При по-сериозни разкъсвания се налага хирургично лечение, което в съвременни условия е почти изцяло минимално инвазивно.

Процедурата, известна като артроскопия, се извършва през малки отверстия със специален инструментариум с оптичен контрол. В зависимост от типа на лезията се предприема отстраняване на менискуса или част от него (тотална или частична менисцектомия) или, по-рядко, неговото зашиване. Видеоасистираната миниинвазивна артроскопска хирургия рязко намали честотата на усложненията при операции върху менискусите и скъси сроковете за възстановяване.

В момента при добро техническо изпълнение от подготвен артроскопист компликациите са по-скоро изключение. Едно от леките ранни усложнения е следоперативният ставен кръвоизлив (хемартроза), който по правило лесно се овладява чрез покой, лед или в краен случай пункция на ставата.

Сериозно, макар и много рядко, усложнение е инфекция на ставата, която налага антибиотично лечение, а понякога ревизионни операции. Също така редки са тромбемболичните инциденти, за чиято профилактика е задължително даването на антитромботични медикаменти.

На по-късен етап отстраняването на мениск може да доведе до усилено износване на хрущяла, покриващ костните краища, и до развитие на гонартроза. Това усложнение е било характерно за прилаганата в миналото тотална менисцектомия и е значително редуцирано при практикуваното сега отстраняване само на разкъсания участък.