Отключват се и хронична тревожност, апатия и депресивни състояния

Продължителният престой в слабо осветени домашни стаи и работни пространства може буквално да промени структурата на мозъка и да увреди способността за учене и запомняне, твърди ново проучване върху хора. Изследване на невролози от Мичиганския държавен университет върху гризачи още преди време разкри, че прекарването дори само 4 седмици на недостатъчна светлина намалява капацитета на важния за ума хипокампус с около 30%.

Това изправя пред сериозен риск така нареченото стайно поколение. По данни на Световната здравна организация и Европейската комисия днес средният човек прекарва деветдесет процента от денонощието си на закрито. Това приравнява престоя в сгради и превозни средства на близо 22 часа всеки ден. Списъкът с поражения върху организма от подобна среда през деня надхвърля срива в паметта и засяга почти всяка жизнена система, показват проучвания, които са вече при хора – близо 90 хиляди души. Данните са публикувани в научното списание General Psychiatry.

Продължителният светлинен глад блокира способността на мозъка да улавя и обработва качествено нова информация, което води до срив в концентрацията, забавено мислене и постоянна умствена умора. Липсата на достатъчно ярко осветление през деня обърква хормоналния баланс, спира отделянето на “щастливия” хормон серотонин и отключва хронична тревожност, апатия и депресивни състояния. В същото време се нарушава естественото производство на мелатонин, което превръща нощния сън в повърхностен, а това от своя страна тласка имунните клетки към хронично възпаление и уврежда метаболизма, като засилва неконтролируемия апетит за сладки храни и риска от качване на килограми.

Проблемът се задълбочава от архитектурата на съвременната работна среда. В Европа 42% от офисните хора нямат достъп до естествена дневна светлина, а при над 80% от работещите в търговски центрове и супермаркети този достъп може да е 0. И с думи: нула!

Обичайната липса на прозорци в молове например не е случайно дизайнерско решение, а стратегия. Знае се от търговския инженеринг, че изолирането на клиентите от външния свят заличава визуалните ориентири за минаването на времето. Когато купувачът не вижда дали навън се стъмва, той губи представа за часовете, остава допълнително време вътре и потенциално харчи повече. Вторият търговски аргумент е, че без прозорци слънчевата светлина не уврежда стоките. Така служителите може да прекарат почти целите си смени в изолация от естествената дневна светлина. В същото време обичайното интериорно осветление от 300 до 500 лукса - международната стандартна единица за измерване на осветеност, създава илюзия за яркост. Но за мозъка то представлява постоянен светлинен дефицит в сравнение с десетте хиляди лукса дори през обикновен облачен ден навън.

Това може да създаде огромна разлика в здравето и тонуса на хората в рамките на едно и също помещение в офис например. Докато служителят с бюро до прозореца получава значително повече дневна светлина, спи средно с 30-40 минути по-дълго всяка нощ и се радва на по-добра когнитивна функция, неговият колега в дъното на стаята е подложен на постоянен светлинен глад. Фиксиран под изкуственото таванно осветление, човекът далече от прозореца страда от по-високи нива на стрес, бързо натрупване на умствена умора и значително по-ниска продуктивност. 

На клетъчно ниво недостатъчната светлина води до спад на мозъчно произведения невротрофичен фактор, който поддържа дендритните шипчета и физическите връзки между невроните. При отпадането на връзки комуникацията между клетките се затруднява, паметта отслабва и пространствената ориентация се срива.

Проучванията с десетки хиляди участници показват, че престоят на дневна светлина намалява риска от деменция, като активира естествената вътрешна система, която по време на сън прочиства мозъка от токсичните вещества на преумората. Прекарването на поне 42 минути на ден на ярка дневна светлина - над 5000 лукса, намалява риска от деменция и сериозни когнитивни сътресения със 17 до 23%. За сравнение, светлината в затворено помещение рядко надвишава 300–500 лукса, докато навън дори в облачен ден тя може да е над 1000–5000 лукса. Така слабото дневно осветление се оказа по-силен предсказващ фактор за когнитивен спад от традиционните рискови фактора, сред които са и затлъстяването, употребата на алкохол и мозъчните травми. Д-р Джоел Солер, водещ автор на сателитна статия за базовото откритие, публикувано в списание Hippocampus, дори казва в непреводима игра на думи, че от дългото стоене на слаба светлина оглупяваме През деня е препоръчително да се поддържа висока осветеност на работното място, паузите за кафе и за обяд да се използват за излизане навън или да се помисли за специализирана лампа за светлинна терапия – излъчва силна светлина за посочено време. Намаляването на лампите и екраните след залез-слънце позволява на мозъка да разпознае нощта и да задейства естествените си процеси на възстановяване и почистване.

Мозъкът ни се нуждае от силен контраст – ярка светлина през деня за стимулиране на невронните връзки и пълна тъмнина през нощта за възстановяване. Извън светлинния протокол здравето на невронните връзки може да се подкрепи и с няколко ежедневни навика.

Качественият сън от 7 до 8 часа остава най-мощното средство за физическо изчистване на мозъка от токсините от умората в паметовия център. Редовните аеробни упражнения като бързо ходене, бягане или плуване стимулират пряко производството на същия този ключов протеин за растеж на нови неврони. Добавянето на омега-3 мастни киселини чрез риба или ленено семе поддържа гъвкавостта на клетъчните мембрани, а постоянното предизвикване на ума с учене на нов език, свирене на инструмент или дори промяна на ежедневните маршрути изгражда нов невронен резерв, който прави мозъка значително по-устойчив на светлинния дефицит.