На 87 години, след години изпитания и десетки хиляди левове за лечение, Ангел Диков се грижи за внучката си, дъщеря си и съпругата си. Възрастният мъж от село Елховец, община Рудозем, е единствената опора за внучката си Джесика, откакто е родена, но през последните 15 години, освен от грижи, има нужда и от средства за лечение. Досега Джесика е оперирана 7 пъти и не може да ходи. Последната ѝ интервенция е в Турция, но след нея развила усложнения. В момента е на лечение в Хирургическото отделение в Смолян, а след това ѝ предстои смяна на стави. Въпреки тежкия си живот Джесика е студентка и се обучава онлайн.

Майката на момичето е болна от множествена склероза. Съпругата на дядо Ангел също е болна. Бащата на Джесика е починал при трудова злополука през 2009 г. при строежа на яз. „Цанков камък", когато детето е било едва на две години и девет месеца. „Не го помня", казва тя за баща си.

Оттогава животът ѝ е изпълнен с изпитания, но и с хора, които не я оставят сама. Сред тях е нейният 87-годишен дядо. Той е бивш миньор, а сега е пенсионер.

„Справям се, защото няма кой. Колко мога – справям се", казва възрастният мъж.

Лечението вече е струвало около 60 хиляди лева. За да осигури необходимите средства за операциите в Турция, семейството е продало апартамента си в Смолян.

Предстои и следваща процедура. Лекарите са препоръчали през пролетта семейството отново да пътува до Турция за операции на ставите на краката.

Ангел казва, че засега средства има. „Помагат хората. Много хора са помогнали и досега, и помагат." Той обаче не отправя апел за пари. Неговото желание е много по-просто:

„Нужда... от здраве. Да сме здрави, това е, да мога да помагам."

Внучката му го описва с няколко думи:

„Борбен, силен... и добър, много добър човек."

А той отвръща със същото възхищение:

„Силна и борбена е, бори се. Бори се, не се предава."

Двамата са благодарни на екипа лекари от МБАЛ – Смолян, които правят всичко възможно тя да се лекува, въпреки административните и финансовите пречки на здравната ни система.

Има и една малка мечта, която за Ангел означава много – отново да се качи в колата и да пътува с внучката си. До Смолян, до Мадан. Просто да бъдат заедно и животът за малко да изглежда нормален.