След 550 г. разкриха какво е убило най-красивата муза на Ренесанса

Жената, вдъхновила "Раждането на Венера" на Ботичели, имала мозъчен тумор, получила кръвоизлив вероятно след сексуално насилие или резки подскоци при танци

След 550 г. учени успяха да разгадаят мистерия, която не оставя на мира любителите на изкуството от векове – какво е убило една от най-красивите жени на Ренесанса, прекрасната муза на художника Сандро Ботичели, изобразена в неговия шедьовър “Раждането на Венера”.

Симонета Веспучи умира през 1476-а на едва 23 г. и в продължение на много дълъг период за причина е смятана туберкулозата, която сее смърт в Европа през XV в.

Ново изследване на международен екип от учени от Лондонския университет “Куин Мери”, университета “Кампус Био Медико” в Рим и Калифорнийския университет обаче предлага различна хипотеза, за първи път лансирана от тях през 2019 г. – че Симонета е умряла от остър кръвоизлив на хипофизен тумор. Използвайки алгоритъм за разпознаване на лица, приложен върху картини, изследователите проучили множеството творби на Ботичели, в които тя е изобразена, и анализирали промените в чертите на лицето ѝ.

“Публикацията ни от 2019 г. беше предпазлива. Не твърдяхме, че разполагаме с доказателство, а предлагахме правдоподобно медицинско тълкуване на визуалните свидетелства, изградено чрез съчетаване на история на изкуството и клинична ендокринология. Сега, в нова статия, стигнахме по-далеч. Смятаме, че самата смърт на Симонета – внезапна, бърза и драматична според сведенията от онова време – съответства на конкретно спешно медицинско състояние:

апоплексия на хипофизен тумор”,

посочват авторите. Като отключващ фактор те посочват сведения за резки движения: или предполагаемо изнасилване малко преди смъртта на красавицата, или подскоци при танци по време на бал.

Проучването, публикувано в сп. “Ендокринология, диабет и метаболизъм”, разкрива постепенна промяна във външния вид на флорентинската благородничка. Това са промени, характерни за пациенти с аденом на хипофизата – тумор на малката жлеза в основата на мозъка, която контролира производството на хормони”, отбелязва ендокринологът проф. Паоло Поцили, старши автор на изследването. Възможно е аденомът на Симонета да се е развивал в продължение на няколко години, прераствайки в голямо образувание, което в крайна сметка е довело до внезапната ѝ смърт.

Апоплексията на хипофизен тумор възниква, когато той кърви или внезапно се подува, предизвиквайки бързо влошаване на състоянието вследствие на срив в хормоналната регулация, подчертава Поцили.

Професорът е анализирал

5 от най-известните портрети на Ботичели, изобразяващи Симонета

Тази безпрецедентна диагностична хипотеза, формулирана 550 години по-късно, се подкрепя от три групи доказателства. На първо място са физическите промени в изображенията – от творбите през 70-те години на XV век до посмъртно създадената “Раждането на Венера”. Става дума за фини разлики в челюстта, челото и меките тъкани на лицето, които се забелязват при прехода от една творба към друга и подсказват за растежа на тумора с течение на времето.

Налице са и сведения за боледуването на Симонета, в които се споменават главоболие, халюцинации, повръщане и висока температура. Всички тези симптоми съответстват на клиничната картина на апоплексията много по-точно, отколкото на тази на туберкулозата, която води до по-бавен и по-явно изразен физически упадък.

В “Алегоричен портрет на млада жена” на Ботичели женската фигура, изобразяваща Симонета, изглежда така, сякаш отделя кърма, а е известно, че тя не е имала деца.

“Подозирахме наличието на тумор, секретиращ както растежен хормон, така и пролактин. Излишъкът от тези хормони може

постепенно да промени контурите на лицето и в някои случаи да предизвика неочаквана лактация”,

обяснява проф. Поцили. Галактореята, или отделянето на мляко извън периода на кърмене, е класически признак на хиперпролактинемията, свързана с тези тумори. 

Към това се добавят две документирани събития в месеците преди смъртта на музата. Водещият автор на статията д-р Домициана Нардели – специалист по отоларингология, е проследила кореспонденцията между Пиеро Веспучи, който е свекър на Симонета, и Лоренцо де Медичи по време на последните дни на красавицата. В тези писма се описва как младата жена припада, докато танцува на празненство, а по-късно е прикована на легло в затъмнена стая, защото страда от силно главоболие, повръщане, халюцинации и висока температура. Всички тези симптоми съответстват на бързия растеж на тумор на хипофизата, притискащ околните структури, обяснява Нардели.

Хипофизната апоплексия – спешно медицинско състояние, предизвикано от кръвоизлив или инфаркт в аденома – се проявява именно с такава остра клинична картина и

може да бъде фатална в рамките на часове

или дни, ако не се лекува.

Изследователите също така предполагат наличието на два възможни фактора, провокирали инцидента с младата ренесансова хубавица: физическото усилие при самото танцуване, което би могло да причини кръвоизлив, или предполагаем акт на изнасилване от страна на Алфонсо  II, херцог на Калабрия, печално известен с жестокостта си към жените, чиято връзка със Симонета е обект на исторически догадки. Макар статията да не навлиза в подробности за този епизод, авторите го посочват като фактор, който би могъл да отключи спешното медицинско състояние при една вече увредена жлеза.

Нищо не може да се установи с абсолютна сигурност, но бързата и внезапна смърт на младата жена, преди това в добро здраве, сочи към нова диагноза, която променя отдавна установените исторически вярвания.

“Можем да кажем, че един тумор, способен бавно да промени формата на лицето на човек, е способен и – ако се спука – да причини бърза смърт. Взети заедно, портретите и историческите свидетелства разказват по-пълна история, отколкото всеки от тези източници поотделно.

Надяваме се това да насърчи както историците, така и медицинските специалисти да разгледат отново случаи като този на Симонета. Медицинските познания понякога могат да дадат отговор на въпроси, на които чисто историческите данни не могат да отговорят.

От своя страна историческите загадки могат да подтикнат медицината да погледне по нов начин на това как болестта се развива в организма с течение на времето”, заключават учените.

Изследването засяга и една от най-известните естетически характеристики на лицето на Венера в прочутата картина –

лекото сходящо кривогледство, което от векове се смята за белег на красота и благочестие

Паоло Поцили посочва, че следващото му проучване ще се задълбочи в това отклонение на очите, което би могло да се обясни и с притискане на черепномозъчните нерви, управляващи движенията на очните ябълки, от страна на тумор. Към момента екипът смята, че събраните доказателства подкрепят хипотезата за аденом пред други възможни причини като туберкулоза или чума – версии, изказани от хронисти от онова време без солидни клинични основания.

Симонета Веспучи била наричана Несравнимата

Симонета Катанео е родена най-вероятно в Лигурия на 28 януари 1453 г. Произхожда от благородническия род Катанео дела Волта, а майка ѝ, Катокия Спинола, е била роднина на венецианския дож. През 1469 г., едва шестнадесетгодишна, Симонета се омъжва за Марко Веспучи – син на богато флорентинско банкерско семейство и братовчед на мореплавателя Америго Веспучи, чието име впоследствие ще бъде дадено на цял континент. Сватбата е отпразнувана с голям блясък в генуезката църква “Сан Торпете” и на нея присъства цветът на северноиталианската аристокрация.

Двойката се установява във Флоренция, точно когато Лоренцо Великолепни поема управлението на града. Именно там, сред празничните тържества на двора на Медичите, Симонета се превръща в муза за творците. Повратен момент настъпва през 1475 г. по време на рицарски турнир, организиран от брата на Лоренцо – Джулиано де Медичи, в чест на съюза с Милано и Венеция.

В шествието, предшестващо рицарските двубои, Джулиано – който според летописите е бил силно увлечен по Симонета – показва знаме, изрисувано от Ботичели. На него е изобразена богинята Минерва с лицето на младата жена и надписът “Несравнимата”. Джулиано печели победата в турнира, а Симонета, в чиято чест се състезава, е провъзгласена за “Кралица на красотата”. Това събитие я изстрелва към славата и превръща чертите на лицето ѝ в естетически идеал на Ренесанса.

Оттогава Ботичели използва нейните черти в поне дузина творби – както митологични, така и религиозни – като често я изобразява в няколко фигури върху едно и също платно. В “Раждането на Венера” лицето ѝ се открива не само у богинята, но и у нимфата Флора, която я загръща с наметало. В “Пролетта” тя е едновременно Флора и една от Трите грации. 

След смъртта ѝ, тялото на Симонета е изложено за публично поклонение с открито лице и в бели одежди – почит, запазена за най-видните личности. Погребана е в църквата “Онисанти” – семейната гробница на рода Веспучи във Флоренция. Остава там до 1510 г. – тридесет и четири години по-късно, когато самият Ботичели, който никога не сключва брак и признава, че изпитва ужас от брачния съюз, пожелава да бъде погребан в краката ѝ. Художникът е работил девет години над “Раждането на Венера” и през цялата си кариера продължава да пресъздава чертите на Симонета в образите на всички жени, които рисува, дълго след като тя е престанала да му позира.