• Празникът ни връща към историята на пророка Ибрахим (Авраам) и неговия син Исмаил, казва районният мюфтия на Кърджали
  • Заради миграцията и забързания живот вече всичко е по-камерно и фокусирано върху семейния кръг

Районният мюфтия на Кърджали Басри Еминефенди е роден през 1977 г. в крумовградското село Бук. Завършил е Средното духовно училище в Момчилград през 1996 г. През 2001 г. се дипломира във Висшия ислямски институт в София. В продължение на 4 години е учител в мюсюлманско училище в Брюксел, Белгия, където преподава предметите "Коран" и "Живота на Мохамед".

През 2007 г. започва работа в районното мюфтийство в Хасково, а 2 години по-късно е избран за районен мюфтия. От 2021 година е районен мюфтия на Кърджали.

- Г-н Басри Еминефенди, как бихте обяснили смисъла на Курбан Байрам на човек, който не познава исляма?

- Курбан Байрам е празник на близостта, благодарността и споделянето. В българския език думата "курбан" има много по-широко и дълбоко културно значение, отколкото в много други езици. Тъй като България е място, където съжителстват различни религии и култури,

тази дума е навлязла дълбоко в езика и се използва от мюсюлманите,

но е и напълно интегрирана в традициите на християните.

В контекста на исляма и празника Курбан Байрам думата означава точно това, което означава и на турски – жертвено животно, което се принася в името на Аллах като символ на благодарност, подчинение и приближаване към него.

За човек, който не е запознат с исляма, бих казал, че това не е просто повод за трапеза, а време, в което всеки вярващ се стреми да се приближи до Твореца чрез праведност и до своите ближни чрез добри дела.

Курбан Байрамът е празник, който ни напомня, че нищо на този свят не е изцяло наше и че най-ценното, което притежаваме, придобива смисъл само когато бъде споделено.

- Какво е най-важното послание на Курбан байрам към вярващите?

- Най-важното послание е за пълното себеотдаване и доверие в Божествената мъдрост. Празникът ни връща към историята на пророка Ибрахим (Авраам) и неговия син Исмаил.

Според ислямската традиция Ибрахим получава от Всевишния най-тежкото изпитание – да пожертва сина си в знак на вярност и покорство. В последния момент обаче Всевишният спира жертвоприношението и изпраща животно, което да бъде принесено вместо него.

Така тази история се превръща в символ на вярата, смирението

и готовността човек да надмогне собственото си его.

Посланието към съвременния вярващ е ясно - човек трябва да бъде готов да се откаже от егоизма, алчността и прекалената привързаност към материалното, за да постигне духовен мир.

- Какъв е духовният смисъл на жертвоприношението в исляма?

- В свещения Коран ясно е казано: "Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне."

Духовният смисъл не е в самия акт на жертвоприношението, а в намерението за него. Животното е само средство. Истинският курбан е пречистване на сърцето. Когато принасяме курбан, ние символично жертваме своите недостатъци – гордостта, завистта и гнева, за да възродим в себе си милосърдието.

- Какво означават милосърдието и споделянето по време на Курбан Байрам?

- Те са сърцевината на празника. Традицията изисква месото от курбана да се раздели на 3 равни части: една за семейството, една за роднини и съседи и една – задължително за бедните и нуждаещите се, без значение от тяхната вяра или етнос.
Споделянето по време на Байрама не е акт на милостиня, която цели да унижи приемащия, а проява на висше милосърдие. То заличава социалните граници и напомня, че пред Бога всички сме равни.

- Има ли специфични традиции за Курбан Байрам в Източните Родопи? Кои обичаи се пазят най-силно в Кърджалийско?

- Родопите винаги са имали своя специфична, мека и дълбока духовност. В Кърджалийско много силно се пази традицията на мевлидите – религиозни четения и молитви, които се организират по селата и махалите в дните около празника.

Друг обичай е посещението на гробищата в деня преди Байрама,

когато се четат молитви за душите на починалите.

Пази се и традицията децата да обикалят по къщите, а по-възрастните да ги даряват с бонбони и дребни пари. Но може би най-красивата местна традиция е, че на трапезата в Кърджалийско винаги сядат и съседите християни.

- Как изглежда един празничен ден за мюсюлманските семейства в Кърджали и региона?

- Денят започва много рано. Мъжете и момчетата отиват в джамията за празничната молитва "Байрам намаз". След като се завърнат, всички в семейството се поздравяват. Младите целуват ръка на по-възрастните в знак на уважение и искат прошка.

Следва самото колене на курбана, което се извършва с молитва и дълбоко уважение към животното.

През деня вратите на къщите в Кърджали буквално не се затварят

– домовете се изпълват с гости, разменят се баклави и сладкиши, а всеки гост се посреща с най-доброто. Кърджали в такъв ден ухае на празник и на гостоприемство.

- Промени ли се начинът, по който хората преживяват празника днес, в сравнение с времето отпреди 20–30 години?

- Да, светът се промени и това неизбежно се отразява. Преди 20–30 години след промените през 1989 г. имаше огромен ентусиазъм – хората преоткриваха правото си да празнуват свободно след десетилетия ограничения. Тогава празникът беше по-колективен и цели села се събираха заедно.

Днес заради миграцията и забързания живот празникът стана по-камерен и по-фокусиран върху тесния семеен кръг.

Много наши съграждани се прибират от чужбина специално за Курбан Байрама, което превръща празника в емоционална среща между поколенията. Технологиите също навлязоха – днес много хора се поздравяват по телефона или чрез видеовръзка, но живото общуване и топлината си остават незаменими.

- Какви са най-големите духовни изпитания пред съвременния човек?

- Най-голямото изпитание днес е самотата в пренаселения свят и духовната пустота. Живеем във време на материализъм и консуматорство, в което стойността на човека често се измерва с това какво притежава, а не с това какъв е отвътре.

Съвременният човек страда от хронична липса на време за душата си

Натискът на социалните мрежи създава илюзия за свързаност, но всъщност хората стават все по-егоцентрични. Да запазиш сърцето си чисто, да намериш време за молитва и за реална, очи в очи подкрепа на човека до теб – това е голямото духовно изпитание днес.

- Кърджали често се дава като пример за етническа и религиозна толерантност. Как мюсюлмани и християни в региона успяват да пазят добри отношения и има ли опасност езикът на омразата да разруши това съжителство?

- Просто в Кърджали ние живеем заедно. Тук толерантността не е политическа платформа, а човешко отношение, изградено и предавано през поколенията.
Мюсюлмани и християни споделят едни и същи ежедневни грижи, една и съща земя и едни и същи радости. Заедно сме и на Кубран Байрам, и на Великден.

Що се отнася до опасността от езика на омразата, рискът е реален, особено в дигиталното пространство, където разделение често се опитват да сеят хора, които дори не познават живота в Родопите. Но

коренът на нашето съжителство е дълбок

Хората тук притежават вродена мъдрост и имунитет срещу радикализма и изкуственото противопоставяне.

- Каква е ролята на духовниците в напрегнати обществени моменти?

- Ролята на духовника – независимо дали е мюфтия, или свещеник, е да бъде мост, а не стена. В моменти на обществено напрежение ние трябва да успокояваме страстите, да призоваваме към разум и да напомняме за вечните морални ценности.
Духовникът не бива да влиза в политически борби. Неговото слово трябва да лекува рани, а не да отваря нови.

Ние, религиозните лидери в Кърджали, поддържаме отличен диалог и това е важен фактор за спокойствието в региона.

- Какъв трябва да бъде човекът на вярата в XXI век?

- Човекът на вярата в XXI век трябва да бъде образован, диалогичен и най-вече добър.

Истински вярващият не се изолира от света,

а носи морал и спокойствие в него. Той трябва да бъде пример в семейството, сред колегите и приятелите си, в обществото. Трябва също да бъде отворен към науката и развитието, но да пази непреходните ценности.

Най-важното е човекът на вярата да бъде източник на мир и сигурност за хората около себе си, независимо от техните убеждения.

Новата джамия на Кърджали
Новата джамия на Кърджали