Инфлуенсъри обръщат тренда, че всички трябва да сме красиви, успешни и обвързани

“Когато съм сама, се чувствам най-свободна и най-истинска. Така презареждам най-добре и се гордея, че съм независима и правя нещата сама”, разказва пред Би Би Си Девън Ньоринг.

Младата американка е създател на съдържание за социални медии, в което основно показва как прекарва сама свободното си време. Определя се като интроверт и не се срамува от това.

Невинаги обаче е било така. Още от малка Девън предпочита усамотението и да се вглъбява в своя вътрешен свят. Тогава се чувства неудобно, защото останалите деца не са такива. Те са шумни и търсещи партньорства за игри. Насилва се да бъде като тях. Поддържа приятелства и социални контакти, но често е тревожна и несигурна в тях.

Когато пораства и става самостоятелна, решава да сподели в социалните мрежи, как наистина се чувства. Написанато от нея получава голям отзвук. Десетки хора ѝ пишат, че се намират в същото състояние. Съобщенията им я насърчанат и тя започва периодично да споделя видеа от своя начин на живот. Така сe присъединява към разрастваща се общност от хора, предпочитащи да са сами. Повечето от тях са млади дами, което дава повод на критиците им да твърдят, че не става въпрос за осъзнат избор, а за синдром на женската самота.

Това е сложно състояние, което включва както болезнено усещане за изолация, така и желание за усамотение. Често е резултат от обществени очаквания, личен стремеж към независимост и нужда от дълбока емоционална връзка. Дължи се и на натиск за перфектен брак, за щастливо семейство или успешна кариера, съчетан с усещане, че всичко зависи единствено от теб. И когато нищо от това не се случва, си се провалил и е най-добре да се самоизолираш.

Девън обаче твърди, че това не е вярно. “Просто

мразя стигмата, че да си сам, е равносилно на самота”,

обяснява тя. Не само хора като нея, но и някои учени вече говорят за дестигматизиране на самотата. Това означава да се премахне срамът от нея и обществената критика. По този начин хората свободно ще могат да признават, че се чувстват изоставени или тъжни, без да се страхуват от хорското мнение. Ще има и по-добро разбиране, че самотата е нормална човешка емоция, свързана с болезнено усещане за липса на връзка, докато уединението е полезно време за почивка със самите нас.

“Всеки е самотен в даден момент, но някои не са склонни да го признаят. А това може да създаде погрешно очакване, че трябва да си социално щастлив и свързан през цялото време”, казва пред Би Би Си професор Мелъди Динг от университета в Сидни. Тя предупреждава обаче, че макар инфлуенсърите да могат да направят самотата да изглежда наистина привлекателна, хората все още се нуждаят от социални връзки и е вредно за психическото благополучие на човек да бъде заседнал в цикъл на интензивна изолация.

“Ние сме социален вид. Оцеляваме по-добре с хора около нас”, подчертава австралийската изследователка. По думите ѝ социалните нужди на хората варират в различните етапи от живота, но винаги е добре да имаш някого до себе си, който да ти вдъхва позитивизъм и желание да продължиш напред. Затова дори в моменти, когато са сами, почитателите на този начин на живот не се определят като самотни, нито пък се стремят да останат завинаги без приятели.

Сред най-популярните инфлуенсъри на самотата е Лана Иса. Някои от видеата ѝ в социалните мрежи имат над 7 млн. гледания. В тях тя показва как прави късни разходки с вечеря навън, как чете, кацнала на скала край езеро, и дори разказва как се е заключила извън апартамента си посред нощ. Споделя ежедневните си ритуали на самостоятелен живот,

давайки приоритет на спокойствие и уединение

Нейните видеа са пълна противоположност на масовите в социалните мрежи, които пропагандират непрекъснато забавление и щастливи компании.

“Хората не говорят много за това, че нямат приятели... Мисля, че подобна тема все още е нещо, което се смята за неудобно или малко табу”, посочва Лана Иса. На нея ѝ се налага да живее без приятели, след като сменя няколко учебни заведения, докато учи и се мести да живее на другия край на Канада, за да работи. Когато започна да споделя в социалните мрежи разсъжденията си за липса на приятели и как се е стигнало до това положение, с изненада открива, колко масово е това. “Беше много зареждащо да видя, че и други са в същата ситуация и да почувствам, че мога да се свържа с хората за първи път от известно време”, признава Лана Иса.

Но любопитството бързо се превръща в негативна реакция, както се случва при повечето онлайн тенденции. Хора като Иса са наречени “инфлуенсъри на самотата” и определяни като тъжни, самотни, бездетни жени в криза. Някои ги обвиняват, че романтизират самоизолацията и насърчават “атмосфера на уютно пораженчество”, като избягват социалните връзки. Критикуват ги, че се впускат в случайни срещи, предприемат спонтанни пътувания и дори посещават партита сами, колкото и неловко да изглежда това.

"Никога не се описваме като самотни", казва Хоудли, която работи като чистачка във Великобритания. По примера на Иса тя също документира в социалните мрежи как живее сама. Избира този начин на живот, след като прекратява 7-годишна насилствена връзка. За да успее да го направи, се мести в друго населено място, където не познава никого. Въпреки първоначалния шок от това обстоятелство тя бързо започва да се чувства комфортно в собствената си компания и да се наслаждава на тази независимост.

Възходът на инфлуенсърите по самота може да бъде обяснен и с търсенето на баланс, след като години наред бяхме облъчвани с хипербляскаво съдържание в социалните мрежи "От дълго време наблюдаваме нарастваща негативна реакция срещу идеята да сме перфектни и да показваме най-добрите си моменти. Затова е логично сега да се насочваме към тези инфлуенсъри, които са по-автентични и споделят истинския си живот. Просто искаме да се свържем с хора, които са като нас", коментира Оелдорф-Хирш от университета на Кънектикът, която изследва как се изграждат онлайн общности.

Според нея привлекателността на видеата за самота запълва нужда за намиране на баланс. И то не само по отношение на съдържанието в социалните мрежи, но и в реалния живот, който става все по-предизвикателен и натоварващ. А и броят на самотните хора непрекъснато се увеличава. Според последното преброяване в България над милион души са в това положение. Повечето са възрастни хора, но се увеличават и младите, които предпочитат да не се обвързват, защото растящите цени и геополитическата нестабилност ги плашат да създадат семейство.