За 11 г. под влияние на наркотици и алкохол Александър трупа 7 съдебни дела и 6 опита за самоубийство, днес вече е чист и иска да помага

“Не знам къде съм бил и какво съм правил в най-хубавите години от живота си”, признава Александър, чист от 110 дни. През последните 11 г. доброто утро за него означава два литра бира и доза амфетамин. В момента чака кларинетът му да пристигне, зa да започват сутрините му отново с настроение.

От последната линия насам 25-годишният мъж тренира, чете книги и общува. Иска да разкаже историята си като предупреждение: Не взимайте наркотици! И да покаже на наркозависимите, че дори да не е лесен, път назад има.

“Казвах на родителите си, че ги мразя. Удрях майка си и се биех с баща си. Крал съм пари от цялото си семейство, дори от баба си и леля си.

Никога няма да мога да си простя, че ги разболях. Те ме избраха, а аз ги съсипах”, казва младежът с вина, подсилена от факта, че е осиновен като бебе.

Преди килограмите наркотици и морето изпит алкохол той е голям футболен фен - ходи по мачове и винаги е в най-бурните агитки. Обаче точно там, на стадиона, идва и първата изпита бира, първият изпушен масур, а по-късно и първата линия амфетамини.

“Бях на 14 години, когато пих бира и пуших за първи път трева. Бях с ултрасите на стадиона. Помислих се за най-готиния и царя на света, а всъщност бях най-големият глупак. Така с един мой съученик започнахме да пушим марихуана всеки ден, а преди да отида на училище, изпивах по 2 кенчета бира. Правехме се дармадан”, разказва Александър.

2 месеца по-късно преди голям мач нещо друго улавя интереса на тийнейджъра. “Видях, че някой си направи една линия, и почнах да разпитвам какво е това. И въпреки че хората около мен ми казваха “Не го прави!”, ми се струваше готино и си го бях наумил вече”, спомня си той. Това е денят, който променя живота му.

От следващите 11 години Алекс си спомня само няколко месеца. “Знам само, че помпах

по 5 грама амфети за по-малко от 24 часа, понякога изпивах и по 3 литра водка

Чувствах се непобедим и че мога да съборя света с два пръста, като бог в човешко тяло”, описва зависимостта. Днес говори за друг Бог - този, на когото благодари, че е запазил здравето му, въпреки че е диабетик и от 7-годишен живее с инсулинова помпа, което още повече вдига риска при употреба на наркотици и алкохол.

Опитвал е почти всички видове дрога, а тя, заедно с алкохола, го води 7 пъти пред съда. “Имам две дела за едро хулиганство, три за футболно хулиганство и едно за побой. В момента съм с условна присъда за наркотици”, изрежда той.

Последната Коледа Александър и бившата му приятелка прекарали в Приморско и обичайно за тях се напили и надрусали. На следващия ден полицията спряла двойката, тръгнала на разходка. Открили марихуана в кутията с цигари на младежа, а след това количества амфетамини и LSD в хотелската стая. Отведен е в районното и остава да пренощува там, но още при излизането си пак посяга към алкохола. Не помни много след това - оттук започва разказът на бившата му приятелка. Тръгнали за София с влака, но той се хвърлил на релсите. Приятелката му се втурнала да му помогне, Алекс я посрещнал със силен удар в лицето. Непознати го издърпали и спасили. На другия ден момичето го умолява да спре алкохола и дрогата. Виждайки посиненото ѝ лице, той дава обещание. То обаче трае само до вечерта.

Взимал наркотиците заради алкохола - за да може да изпие повече, да не изтрезнява и да спи по-малко.

“Ще се мразя цял живот и затова, че приятелката ми даде много шансове да спра, но се провалих.

Тя е най-хубавото чувство в живота ми и до днес. Живея за момента, в който ще се върне, но знам, че няма да се случи. Ако не си беше тръгнала от мен, може би сега щях да треперя някъде от свръхдоза”, убеден е младият мъж.

Пиянската вечер на релсите не била първият му опит за самоубийство. “Бях депресиран, сега също съм. Като цяло никога не ми е харесвал животът”, изповядва той. Опитвал е да го прекъсне по различни начини, сред тях скок от високо и прострелване. Единият път поводът бил, че остава на поправителен изпит по история - цял ден тийнейджърът планирал как да се самоубие. Качил се на 5-ия етаж да скача, но за по-сигурно вързал и въже около шията си. “Преди това качих видеоклип в инстаграм, за да обясня на всички, че животът ми няма смисъл, понеже единствено алкохолът и наркотиците ми дават утеха”, разказва Алекс. Съсед го видял и дръпнал, преди да скочи, извикал родителите му и полицията. Откарали го в детска психиатрия.

“Нямам спомен колко време останах там, не помня и как се върнах. Знам само, че ме друсаха с много хапчета”, разказва той. А след лечението продължава постарому. Училищните и частните психолози не успяват да му помогнат, а преподавателите пренебрегват проблема му. Казва, че наркотиците са достъпни около училище и във всеки софийски квартал (виж интервюто долу).

След дадените редица шансове да спре приятелката му го напуска. Тогава - в началото на май, той изтрезнява.

“На 5 май шмърках за последно, а на следващия ден пих за последно. Бях решил, че ще спра. И цяла седмица звънях на психолози, които издирих в интернет, но ме прехвърляха от един на друг. Накрая един от тях ме посъветва да се обърна към група за взаимопомощ - анонимните алкохолици”, разказва младежът. Съветва всеки човек със зависимост да се обърне към тази група. Бори абстиненцията, като заменя вредния навик с полезен - когато тя се прояви, започва да прави лицеви опори, понякога стотици на ден. След първите дни без дрога и алкохол започва като барман в нощно заведение, за да докаже на себе си колко е силна волята му. “Докато цяла вечер бъркам коктейли, в другата ръка е шейкърът ми за здраво и тренирано тяло”, усмихва се Александър.

Споделя в ТикТок за битката си, където хора със зависимости му пишат за помощ.

“Качвам видеа от началото на месеца, оттогава са ми писали над 300 души. Разказвам им за начина, по който аз спрях наркотиците в няколко стъпки. Но има нещо друго - над 250 от тези, които ме търсят за помощ заради зависимост към алкохол или наркотици, са непълнолетни”, тревожен е Алекс. Установил e и че много от хората просто искат да бъдат чути.

Сега има и друга амбиция - да обиколи класните стаи в страната, да бъде полезният лош пример за учениците и да даде надежда на зависимите.

Александър Стаменов: Шмъркали сме и в час - в училище се правят, че не виждат

- Алекс, как и къде се дрогираше?

- Всеки учебен ден с един съученик от 119-о се правехме дармадан. Никого не го интересуваше - нито учителите, нито директорите. Според мен те знаеха, просто не правеха нищо. Не криехме пред съучениците си, че взимаме. Дори се случваше да шмъркаме по време на час пред очите на учителката, а на момчето с мен веднъж му падна буца амфетамин от носа, тогава тя се направи, че не е видяла. Невъзможно е учителите ни да не са знаели. Само някои се опитаха да говорят с мен, но не ги слушах.

- Лесно ли е да се намерят наркотици в София? Има квартали с по-лоша репутация, има ли значение кварталът?

- Навсякъде е много лесно, в центъра е най-зле. По-лесно е да си купиш амфети, отколкото някои лекарства в аптеката. Миналата седмица търсех “Агапурин”, обиколих три аптеки и намерих в четвъртата. Елементарно е да се намерят наркотици в България, дори в ТикТок се предлагат.

- Какви наркотици си пробвал?

- Почти всичко възможно. Радвам се, че спрях да взимам малко преди фентанилът толкова да се разпространи. Имам доверие на дилърите си и знам, че не е имало примеси на фентанил при мен.

- През тези 11 години сменял ли си дилъри? Има ли някой хванат?

- Сменял съм, но не защото са хванали някого. Този, от когото взимах до последно, ми продаваше от 7 г.

- Един дилър само един наркотик ли продава?

- Моят човек е част от фирма, те вкарват абсолютно всичко. “Фирма” означава организирана група, а не регистрирано предприятие, разбира се. Нямам идея обаче откъде се вкарват наркотиците.

Знам само, че веднъж си поръчах марихуана онлайн през нормален сайт, който все още функционира и доставя трева от Испания. Пратката дойде с ExpressOne, а тревата беше прекрасна. Не знам как минава граници и как стига до България.

- Ти продавал ли си?

- Да, бях дилърът на училището. В един момент имах толкова пари, че можех да си напълня възглавницата с пачки. Никога не ме хванаха, въпреки че учителите и директорите знаеха. Правехме си к'вото искаме и никой нямаше как да ми каже нещо, защото не държах наркотиците в себе си, а в градинка до училището. Не съм продавал след завършването.