Римляните са го измислили – създават луксозен спа център около изворите на Хисаря

• Превръщат града в най-големия комплекс за процедури в източните провинции на империята
• По химичен състав водата е много лека, алкална и се използва за лечение чрез пиене и чрез къпане

Един от най-добрите начини да превърнем минералните води в нещо повече от балнеолечение и спа е да се възползваме от тях като уелнес преживяване - място, където освен физически се презареждаме и емоционално и психически.

Къде са лековитите извори? За какво помагат? Какви забележителности и красиви природни феномени можем да видим в близост?

На всичко това ще отговорим в поредица за минералните води и бани в България.

Особената ценност на българските минерални води са тяхната чистота и разнообразен състав.

Изучени са повече от 500 водоизточника. Температурата при изворите е от 20 до над 100 градуса (минералният гейзер в Сапарева баня изхвърля на 20-ина метра височина вода с температура 103 градуса) и предоставя възможности за различни видове лечебни процедури.

За преобладаващата част от българските минерални води са характерни ниската минерализация и солево съдържание, по-малко от 1 грам на литър.

Природните условия, в които се формират, допринасят за изключително разнообразния им състав и лековитост. Може да се използват както за външно приложение (чрез бани, вани, душове), така и за инхалации или промивки при различни заболявания.

Ой, Хисар, Хисар,

ти си чуден град.

С топлата вода,

лекуваш ти света.

Тази песен, изпълнявана от прочутия Хисарски поп, илюстрира известния курорт, разположен в полите на Средна гора и отстоящ на 40 км от Пловдив.

Хиляди са преминали през санаториумите му в годините на социализма. Тогава диджеите в дискотеките призоваваха: "Хайде сега да подскачаме, за да стръскаме камъните от бъбреците!" И под краката на куфеещите курортисти дансингите се тресяха.

В днешно време потокът от почитатели на минералната вода и спа процедурите също е голям, макар санаториумите в Хисаря да се броят на пръстите на едната ръка. За сметка на това

масово в хотелите тече от целебната вода

Именно лечебните й качества привличат хора още от най-дълбока древност. В района започват да се заселват от края на VI и началото на V хил. пр.Христа, изтъква директорът на археологическия музей в града доц. Димитър Маджаров. Оттогава до днес животът не е прекъсвал.

В първоначалната си форма минералните извори са бликали от пукнатините на скалите и са били ползвани в естествената им среда. Образували са се вирове и в тях хората са се потапяли и къпели.

Апогеят настъпва в римско време след завладяването на провинция Тракия през 46 г. Мястото се обявява за императорско владение, което се документира с надпис. Това е станало през 135-136 г. по времето на император Хадриан.

"Замисълът на римляните е да се създаде нещо голямо, трайно и да бъде използвано за лечение. И неслучайно по-късно след основаването на Диоклецианопол градът се превръща в спа столицата на балканските римски провинции", уточнява доц. Маджаров.

Доказателство за това са римските терми, проучени и разкрити от неговия екип с помощта на община Хисаря. Те се простират върху площ от 3 декара.

"Строителството им започва при император Антонин Пий и продължава в следващите десетилетия, защото такова колосално съоръжение не може да бъде направено за 1-2 или 5 г. Завършени са през 255 г., когато е било направено дарение за мраморната им облицовка. А знаем, че тя се полага най-накрая", уточнява археологът. Така

възниква грандиозно монументално спа съоръжение

в целия си блясък и за първи път се среща в източните балкански провинции на империята. И всичко това е благодарение на минералната вода.  

Басейните в римските терми са облицовани с мрамор, те и до днес се пълнят с минерална вода.

"Знаем, че там, където има минерални извори, римляните винаги правят селище или град, защото са били любители на водните процедури - макар да ги заимстват от гърците, но ги доразвиват", уточнява Маджаров.

Още тогава са установили, че минералната вода в Хисаря е уникална по своето предназначение. По химичен състав е много лека, алкална и са използва за лечение както чрез пиене, така и чрез къпане.

Минералите, които съдържа - хлор, хидрокарбонат, солфат, йод, пречистват стомашно-чревния тракт, а също и кръвоносните съдове.

"Римляните това го схващат и неслучайно правят този голям град Диоклецианопол. Те са живеели колкото охолно, толкова и здравословно. Отдавали са голямо значение на хигиената на организма", вмъква ученият.

И голяма част от керамичните съдове, които са открити при разкопките, са стомни, макар и във фрагментиран вид. Това показва, че са свързани с употребата и пиенето на минерална вода.

Тя прочиства и кожата. Затова и в термите са открити комплекс от басейни и места за водни процедури.  Чрез масажи с благовонни масла порите на кожата се отварят и поемат след това от водата, която пречиства външно организма.

"Говорим не за обикновена хигиенна баня. Имаме цели 7 басейна, облицовани с луксозен мрамор. Те са се снабдявали от два извора. Единият е Момина сълза, където

температурата на водата в извора е 42 градуса,

а в басейните - 37 градуса. Тя е служила за успокоение на тялото и нервната система. Другият извор, снабдявал термите, е известен днес като Топлица, защото водата от него е гореща - 48-50 градуса. С нея е провеждано лечение  чрез затопляне на тялото и инхалации за отваряне на дихателните пътища.

"Уникалното на хисарската вода е, че съчетава такива химически елементи, които хем лекуват, хем създават удоволствие, а римляните са били царе на тази работа", допълва археологът.

Маджаров се надява да открият и нещо от типа на гимназионите, където са се извършвали физически упражнения. По думите му неслучайно древният амфитеатър е построен в съседство с термите. Разстоянието между двата обекта е 25-30 метра.
В самите римски бани  

археолозите са попаднали и на три по-малки басейна

с различна топлина. Маджаров ги нарича джакузита. Всички са били облицовани с мрамор.

"Можем да си представим в какъв лукс са блестели. Разцветът на Диоклецианопол настъпва през IV-V век, когато освен голям водолечебен град той става и епископско средище.

Именно чрез лечебните качества на водите църковните служители са приписвали това на новия лечител бог Христос и по този начин са отричали старите езически богове", разсъждава археологът. В района има 10 раннохристиянски храма с всички елементи на базиликалното строителство.

В Хисаря бликат 22 минерални извора с общ дебит 2800 л/мин. Изворите около "Момина баня" са с по-силен минерален състав, съдържат и малко сяра. Но като си налееш в една туба и я оставиш отворена да изстине, всичко изчезва и тя става много вкусна за пиене.

От нея се бутилира и продава в магазинната мрежа. Особено полезна е за бъбреците.

Маджаров припомня как навремето главният лекар в Хисаря на име д-р Мишев въвел специална терапия. Препоръчвал на курортистите да се возят на файтон, който минавал по улица, застлана с калдъръм.

"Целта му е била, като се тръскаш, докато се возиш, камъните от бъбреците да падат. Но не толкова камъни падаха, колкото пломби", припомня със смях археологът.

След мащабна реконструкция заработва градският плаж

Целогодишен курорт, мек климат, огромни паркове с цветни фигури и подредени алеи - това е Хисаря.
В събота и неделя около водопийните павилиони, където блика минерална вода от чучурите, се чака на опашки.

Тогава стотици прииждат от околните населени места да си заредят тубите с целебна течност. Вадят от багажниците на колите всевъзможни съдове и ги наливат. По този начин хем си правят екскурзия до курортното градче, хем се зареждат с вода.

"Тези павилиони са най-голямата придобивка за жителите и гостите на града", казва Бояна Парапинска, еколог в община Хисаря.  

Най-известният се намира в центъра до емблематичния фонтан с тракийката. Водата в този павилион идва от извор Момина сълза и много помага за стомашно-чревни заболявания. Тя е най-леката от всички останали извори в града и се ползва за всекидневна употреба.

Чешмата с чучурите е мраморна и оградена с колонада, а по сводовете са изрисувани фрески с древни сцени.

По-надолу от нея се слиза към термите и до тях е разположен друг павилион - също в римски стил. Там опашките от хора са още по-големи в почивните дни, тъй като водата тече с по-голям дебит и всеки гледа по-бързо да зареди, за да се отдаде после на разходка по парковете на Хисаря и да похапне в някое от многобройните заведения.

В непосредствена близост встрани тече тънка струйка от чешмичка. Казва се Стублата и водата от нея е полезна за очите. Мнозина си наливат оттам бутилки по литър и половина, за да си мият очите.

"Хисаря е известен и с това, че поставя основите на балнеолечението в България", вметва Парапинска.

Хората, които не могат да си позволят да отседнат в хотел, ползват градската баня. Тя в момента се обновява по проект, спечелен от общината, и предстои да отвори.

Къпалнята и водопийният павилион до нея се захранват от извор Момина баня. Водата е много богата на радон и е подходяща и за инхалации. По-тежка е за консумация, но помага при бъбречно-урологични проблеми и за опорно-двигателния апарат.

Най-новият водопиен павилион, който действа от 10-ина години, се нарича Новата колонада. Там водата е с лек вкус на сяра.

От многобройните санаториуми от едно време са останали няколко, сред които военният, на МВР и на Специализирани болници за рехабилитация. Хотелите обаче предлагат спа процедури с минерална вода.

Почти всички са захранени с целебната течност. Те наброяват над 20, а къщите за гости са поне 50.
Някогашният дом на писателите, в който отсядали често Йордан Йовков, Дора Габе, Елисавета Багряна и ред други творци, сега е частна собственост.

В него Блага Димитрова навремето написва романа  "Лице", а Багряна създава "Хисарска импресия".
"Работи се по реконструкцията на градския плаж, който не функционира от 15-ина години, а беше много посещаван. Предстои да бъде пуснат отново", казват от общината.

"Тази година Хисаря отбелязва 60 години от обявяването му за град. Празниците са в края на юни ще бъдат отбелязани с едноседмични тържества", казва кметът Ива Вълчева.