Проф. Галя Ганчева от МУ - Плевен, член на лигата "Лекарите, на които вярваме" на "24 часа"

Отговаря на въпроса на Жулиета Стойчева от Ловеч

При носителството на стрептококус пиогенес в носоглътката, който причинява скарлатината, винаги е необходимо лечение с антибиотик, без значение дали родителите оценяват състоянието на детето си като тежко, или като "малко му е зачервено гърлото".

Преди 1 година именно забавянето на лечението с антибиотици

заради криворазбрано въздържане от тях бе причина да починат деца

във Великобритания. В момента болестта се развива спонтанно на места заедно с грипа, ковида и другите респираторни вируси, но няма тежък епидемиологичен характер.

Бързите тестове дават отговор до 15-20 минути дали е налице скарлатина.

При доказване в микробиологична лаборатория резултатът се предоставя след 24-48 часа. И двете изследвания са сравнително евтини и съветът е родителите да ги направят, за да следят състоянието и развитието на симптомите. (Какви са те - виж инфографиката.)  

Лечението на скарлатината също не е скъпо.

Като златен стандарт се изписват старите пеницилинови медикаменти,

които се пият 10 дни. Въпреки дългогодишната им употреба няма доказана резистентност на стрептококус пиогенес към тях.

Друга възможност за лечение са цефалоспорините от първа и втора генерация. При алергия към тези антибиотици се използват медикаменти от макролидите.

Терапията с антибиотици действа доста бързо. Още 12 - 24 ч след започване на приема се стига до видимо клинично подобрение.

10 дни след спирането на антибиотика е добре да
се изследва урината

на детето заради възможност за развитие на остър постинфекциозен гломерулонефрит.

Българските лекари познават добре скарлатината и спазват стандартите при лечението . Затова усложнения като ревматизъм, възпаленията на сърцето, мозъка и ставите вече са рядкост.