• Още в първите години на XX век българинът предрича успеха на пеницилиновите гъбички в лечението на туберкулоза
  • Салман Ваксман формулира понятието точно преди 80 години. През кариерата си изобретява около около 20 такива медикамента

Срещу първия съвременен антибиотик - салварсан, изобретен в Германия, се надига сериозна съпротива. Причината се корени в това, че се прилага срещу сифилис. Религиозните консервативни среди в първото десетилетие на XX век смятат болестта за божие наказание и не са съгласни тя да се лекува.

Освен това по време на опитите умират много животни, върху които германският химик и Нобелов лауреат Паул Ерлих изпробва препарата. Успешният му експеримент е чак 606-и поред. Няколко души също загиват и той е обвинен, че стъпва върху трупове и че забогатява прекалено.

Ученият си отива 5 години по-късно, без да разбере

колко употребяван ще стане антибиотикът му. А много скоро след началото на прилагането му откриват, че при малки дози болните стават резистентни към него и той не им действа.

Според учените този тип медикаменти са променили драстично медицината и са удължили средната продължителност на живота с 23 г., въпреки страничните ефекти, съобщава сп. "Сайънс Дайрект". Разбира се, те не са единственият фактор хората да умират на по-достолепна възраст.

Но преди антибиотиците хората често са си отивали от бактериални инфекции. Има статистика, че 90% от заболелите деца с бактериален менингит не са оцелявали. А оживелите са страдали от тежки и трайни увреждания - глухота или умствена изостаналост.

Баналните стрептококи в гърлото са приключвали понякога с фатален изход, а ушните инфекции са се разпространявали и към мозъка, което е водило до сериозни проблеми. Антибиотиците са помогнали и при други тежки заболявания - туберкулоза, пневмония, магарешка кашлица.

Истинският бум започва след откриването на пеницилина. Първоначално с естествени съставки. Официално науката казва, че това става през 1928 г. Но 22 г. по-рано българинът Стамен Григоров изнася доклад пред академичния съвет на сп. "Ла прес медикал" в Париж, че пеницилиновите гъбички може да лекуват инфекциозни болести и по-специално - върлуващата у нас туберкулоза. Той подкрепя твърденията си с данни от изпитвания върху хора и усилията му са високо оценени. А по време на Балканската и после при Първата световна война забелязал, че

войниците, които са яли пълен с гъбички мухлясал хляб, не са се разболели от холера

Така изследванията му се потвърждават.

От онзи момент докъм 50-те години на XX век антибиотиците са в своя разцвет, но постепенно хората развиват лекарствена резистентност заради прекалената им употреба.

Древните жители също са се опитвали да правят антибиотици от естествен произход. Следи от тетрациклин са открити в кости в оазиса Дахле в Египет. И от други находки от Древния свят става ясно, че тогавашните жители около Средиземноморието са използвали специално подбрани плесени и растителни вещества за лечение на инфекции. В нубийските мумии в днешен Судан са установени значителни нива на тетрациклин.

Предполага се, че негов източник е бил видът бира, която са пили

Тетрациклин имало в зърното, от което е произведена. В състава ѝ е бактерия, подобна на плесен, известна като стрептомицес. Учените са категорични, че древните са познавали процеса на ферментация и са произвеждали напитката съзнателно, както и са я употребявали редовно. Тетрациклинът се свързва с калция и се натрупва в костите.

Англосаксонска рецепта отпреди 1000 г., открита преди 4 г., също показва, че по този начин са се убивали стафилококи и на хиляди километри от Древен Египет и Древна Гърция.

През XX век започват да разработват антибиотици на базата на разликата в цветовете на бактериалните и нормалните клетки. След Ерлих идва пак германски учен - Герхард Домаг, бактериолог в "Байер", който произвежда пронтосил, за да спаси ръката на дъщеря си от ампутация. Той печели Нобелова награда за медицина, но отказва да я приеме, защото

управляващият тогава в Германия Хитлер забранява.

Но най-голямо значение има откритието на пеницилина, който шотландският лекар и микробиолог Александър Флеминг наблюдава върху мръсна каменна чиния. Той лекува войниците по време на Първата световна война и установява, че използваните антисептици до онзи момент само влошават положението на ранените.

Докато прави опити в лабораторията, Флеминг вижда, че една бактерия е попаднала върху плочата и като я смесил с носен секрет, забелязал, че тя расте бързо. После добавил физиологичен разтвор и сълзи, като карал лаборантите да пият лимон, за да се набавят достатъчно. Видял, че жълтият цвят на заразения с бактерия секрет се избистря, щом попадне в солената течност. Започнал да експериментира с кръв, сперма, храчки, гной и яйчен белтък. Така открива лизозима (естествен антибиотик в състава на секрети като сълзи, слюнка, кърма, но с ограничен лечебен ефект – б.р.).

Продължава с изследвания на стафилококи. Един ден се връща в лабораторията след уикенд със семейството си в провинцията.

Преди да замине, е засял стафилококите върху специални плочи с култури. Забелязал, че една от културите е

замърсена с гъбички, около които колониите от стафилококи са изчезнали,

докато на други места са останали. Така идентифицира плесента пеницилиум (род гъбички, някои от които произвеждат пеницилин – б.р.).

Впоследствие медикаментът е пречистен и доразработен. Структурата му е разгадана чак през 1945 г. от Дороти Ходжкин след дълъг научен дебат.

Действието на някои микроби и гъбички е описано много преди откриването на пеницилина. Един от първите, които

описват използването на мухъла срещу инфекции,

е Джон Паркинсън през XVII век. Същото е правил и Луи Пастьор. Той предполага, че бактерии могат да убиват други бактерии, като отделят определени вещества, съобщава сп. "Сайънс Дайрект". Но първата клинична употреба на антибиотик е през 90-те години на XIX век, като се използва екстракт от бактерията Pseudomonas aeruginosa. Наречен е пиоцианаза и е използван и в началото на следващия век.

Терминът "антибиотик" (от древногръцкото "анти" - против, и "биос" - живот) е въведен от Салман Ваксман. Роденият в днешна Украйна в еврейско семейство, но работещ впоследствие в САЩ микробиолог формулира познатото понятие точно преди 80 години - през 1943-а. През кариерата си той успява да изобрети около 20 антибиотика. Между тях е стрептомицинът, който се използва успешно при лечението на туберкулоза.

Голяма част от антибиотиците, създадени между 1945 г. и 1978 г., са на основата на стрептомицините - бактерии, които се съдържат в почвата. Има много теории защо произвеждат толкова антибиотични вещества, пише сп. "Сайънс Дайрект". Най-вероятното обяснение е, че

действат като химически оръжия, за да убият конкуренти в почвата и да я защитят.

След 50-те години започва масово производство на антибиотици. Професионалистите знаят, че те не помагат срещу вирусите на обикновения грип и настинката, както и срещу гъбички, но както се оказва, употребата им все повече се увеличава. Особено в България.