Дори само за 10 дни да увеличат захарта и да намалят ходенето се влошава чувствителността им към инсулина. Профилактиката трябва да започне още преди раждането - майки и бащи, които преди зачеването спортуват и се хранят здравословно, защитават бъдещото си дете от метаболитни проблеми

Чувствителността на клетките към инсулина е ориентир за риска от развитие на диабет тип 2. Доскоро го наричахме старчески. Вече не е така.

Боледуват все по-млади хора и деца. Прогнозите са лошата тенденция да се запази.

Когато оценяваме риска, обикновено се самоуспокояваме, че той се проявява след дълги години на диетичен разгул с планини от сладкиши и реки от подсладени напитки пред телевизора.

В навечерието на Световния ден за борба с диабета, то се чества на 14 ноември като почит към един от лекарите, изолирали инсулин от панкреаса на куче, екип на Медицинския факултет на Университета на Мисури представи първото доказателство, че при хора рискът расте много по-бързо от представите ни. Дори краткосрочните нездравословни промени в начина на живот могат да нарушат реакцията на кръвоносните съдове към инсулина.  При това мъжете и жените реагират различно на тези промени, установяват учените.

Загубата на чувствителност към инсулина (инсулиновата резистентност) е характеристика на диабет тип 2, типична е за затлъстяването и допринася за сърдечносъдови заболявания.

 Изследователите са проследили съдовата инсулинова резистентност при млади и здрави мъже и жени. За целта ги сложили за 10 дни на режим с наполовина намалена физическа активност  и повече подсладени напитки от здравословните количества. Резултатите от изследванията показват, че при мъжете  заседналият начин на живот и високият прием на захар причиняват намаляване на протеин, наречен адропин, който регулира инсулиновата чувствителност и е важен биологичен маркер за здравето на сърцето.

Като следваща стъпка екипът планира да проучи колко време е необходимо, за да се обърнат тези нежелани съдови и метаболитни промени, и да оцени по-детайлно влиянието на пола за развитието на инсулинова резистентност.

Друго проучване от последната година също отправя предупреждение за неподозирани фактори за увеличен риск от диабет в резултат от начина ни живот на родителите в годините преди да създадат поколение.

В Медицинския колеж на Държавния университет в Охайо установяват, че вероятно превенцията трябва да започва още преди да сме се родили.

Метаболитните проблеми и диабетът често се възприемат като синоними. Не са напълно идентични, въпреки че диабетът е най-познатият метаболитен проблем.

Метаболитите са вещества, произведени или използвани от организма, когато тялото разгражда храна, лекарства или химикали. А също и когато усилието е насочено към собствената му мастна или мускулна тъкан . Този процес, наречен  метаболизъм , произвежда енергия и материали, необходими за растежа, възпроизводството и поддържането на здравето.

Затова учените се насочват съм изследване на метаболитите.

В експериментални условия те установяват благоприятните ефекти от тренировките на родителите върху общото и профилираното метаболитно здраве на децата, които ще създадат. 

Учените намират доказателства, че всички форми на упражнения на родителите подобряват метаболизма на глюкозата при потомството през живата. Физическата активност на родителите има важно въздействие върху фенотипа на панкреаса на потомството - основен орган в регулацията на хомеостазата на глюкозата. Нещо повече, при тестване на метаболитите в серума, мускулите и черния дроб на децата се установява, че родителската физическа активност води до подобрени процеси във всички тъкани на потомството.