Експертите отговарят на най-често задаваните въпроси в пандемията

Одобрените за употреба в България и Европейския съюз ваксини не съдържат жив вирус

COVID-19 пандемията е глобално бедствие. Но бедата можеше да е по-страшна, ако геномът на коронавируса не бе дешифриран изключително бързо.

Учените работят в продължение на много години, за създавaне на ваксини срещу вируси като COVID-19, но чак година след началотo на пандемията успяха да доразвият тази технология, така че да могат за кратко време да се произведат, изпитат и приложат в невиждани досега количества. Така например още от 2001 г. иРНК се прилага при проучвания при лечение на рак, през 2011 г. е проведено първото клинично изпитване с иРНК ваксини срещу грипни и респираторно-синцитиални вируси, а от 2017 г. иРНК се прилага за персонализирана имунотерапия на рак при хора. Липидните наночастици се използват още от 1965 г. като системи за транспорт на нестабилни лекарствени молекули за лечение на онкозаболявания. Ваксините, използващи инактивирани или подтиснати патогени, белтъчни и конюгирани ваксини се използват при хората от десетилетия, както например ваксините срещу полиомиелит, заушка, морбили, рубеола, хепатит, ротавируси и др.

Тези знания, наред с мощните инвестиционни програми на САЩ и ЕС в самото начало на пандемията, помогнаха значително да се ускори първоначалното разработване и масовото производство на настоящите ваксини срещу COVID-19.

За да бъдат пуснати за широка употреба, всички ваксини преминават през три фази на клинични изпитвания с цел да се докаже тяхната безопасност и ефективност. По време на разработването на ваксините срещу COVID-19 фазите се припокриваха, а и при мащабите на пандемията и масовото заразяване на хората, се оказа възможно клиничните изпитвания да завършат много по-бързо от обичайните 2-3 години. Това позволи процесът на одобряване и пускане за употреба да се ускори и да се спечели време в борбата с вируса, без да се пропуска или скъсява нито една от всички задължителни фази и всички те бяха напълно завършени.

Всички научни данни към днешна дата показват, че ваксините остават най-добрата защита срещу тежко или фатално COVID-19 заболяване, както и средство за намаляване на вероятността от появата на нови варианти.

Доказано е, че ваксините срещу COVID-19 намаляват риска от:

  • Тежко протичане на болестта
  • Усложнения и смърт
  • Широко разпространение на вируса
  • Поява на нови щамове на SARS-CoV-2 вируса
  • Реинфекция, когато са поставени след преболедуване[1]

Освен това ваксинацията срещу COVID-19 е от изключително значение за хронично болните и възрастните хора, защото рискът от тежко протичане на болестта при тях е много голям.

Въпреки всички научни доказателства за ефективността на ваксините, все още има много хора, които се колебаят дали да се имунизират. Именно затова националната информационна кампания „По-силни срещу COVID-19“ на Българското сдружение по иновативна медицина (БСИМ) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) дават отговори на най-често задаваните въпроси за ваксините срещу COVID-19.

Какво съдържат ваксините?

Одобрените за употреба в България и Европейския съюз ваксини не съдържат жив вирус. Съставките им варират според производителя. Нито една от разрешените ваксини не съдържа яйца, желатин или латекс. Обичайните съставки на ваксините, като вода, натриеви и калиеви соли, захари, мазнини и незначителни количества други помощни вещества се използват и при иРНК ваксините, наред със самите РНК молекули. Всички ваксини срещу COVID-19 са свободни от метали като желязо, никел, кобалт, литий и редкоземни сплави. Те също така не съдържат индустриални продукти като микроелектроника, електроди, въглеродни нанотръби или полупроводници от нано-тел. В кратките характеристики на ваксините, публикувани в сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата, изрично е записан съставът на всяка отделна ваксина.

Могат ли хората с алергии да бъдат ваксинирани срещу COVID-19?

Хората, които знаят, че имат алергия към някой от компонентите на определена ваксина, не трябва да бъдат имунизирани с нея. А тези, които развият тежка алергична реакция, след приложена първа доза ваксина срещу COVID-19, трябва да получат втората доза от друга ваксина.

Лица, които имат алергия към полиетиленгликол (PEG) не трябва да се ваксинират с иРНК ваксини, а при лицата с алергия към полисорбат (лаксативи) не трябва да се прилага ваксината на Janssen. Ваксинирането срещу COVID-19 е препоръчително и за хора, които имат алергии към лекарства, храни, домашни любимци, латекс и други вещества.

Възможно ли е чрез ваксината да се заразя с COVID-19?

Не е възможно ваксината да Ви зарази с COVID-19. Никоя от досега одобрените за употреба в България ваксини не съдържа жив SARS-CoV-2 вирус.

Може ли да ваксинирам детето си?

Учените са провели клинични изпитвания с хиляди деца и резултатите показват, че ваксините са безопасни и ефективни и за тях. В момента  ваксината на Pfizer-BioNTech е единствената в България, достъпна за деца, навършили 5 години. Децата, навършили 6 и повече години, могат да бъдат ваксинирани срещу COVID-19 с двете иРНК ваксини Comirnaty (на Pfizer-BioNTech) и Spikevax (на Moderna). Деца на възраст между 5 и 11 навършени години се ваксинират с ваксини, които имат намалено съдържание на иРНК, 3 пъти по-малко в Comirnaty, съответно 2 пъти по-малко в Spikevax. Деца и младежи на възраст между 12 и 17 години, включително, се ваксинират с двете иРНК ваксни в дози като за възрастни.

Имам ли нужда от бустерна ваксина?

Наличните към момента научни данни сочат, че имунният отговор към ваксините срещу COVID-19 намалява с времето. За да се удължи защитата от тежък COVID-19, е важно да се постави бустерна доза ваксина срещу SARS-CoV-2. Бустерната ваксинация служи за ефективно поддържане на имунитета, независимо от възрастта и предишните заболявания.[2] Тя повишава защитата от тежки форми на болестта и хоспитализация по повод COVID-19 до 90%.[3]

Острото COVID-19 заболяване носи значителни рискове за нашето здраве и благосъстояние, а ваксините, които дори и при новите Омикрон варианти ни предпазват от тежък COVID-19, водещ до постъпване в болница или смърт, и дълъг COVID-19 са безопасни, ефективни[2] и все още напълно безплатни!

Колко време се запазва имунитетът след ваксиниране с COVID-19 ваксина?

Учените продължават да следят колко дълго се задържа имунитетът след ваксиниране срещу COVID-19. Последните проучвания показват, че защитата може да намалее с времето. Това накара центровете за контрол на заболяванията, много европейски и световни организации да препоръчат всички ваксинирани да получат бустерна ваксина след завършване на основната ваксинация. Бустерната ваксинация е особено препоръчителна за хора над 65 години, за хора с хронични заболявания и за всички, чиято професия е свързана с по-висок риск заради близкия контакт с много хора. Бустерна ваксина се препоръчва и за бременни след третия месец жени, хората на диализно лечение,  транплантираните и хора, които не са подложени на активно имуносупресивно лечение.

У нас втора бустерна доза иРНК ваксина е разрешена от 24 юни  2022 г. при всички лица над 18-годишна възраст.

Може ли да се ваксинирам, ако съм бременна?

ДА, ваксинацията срещу COVID-19 се препоръчва за жени, които са бременни, кърмят, опитват се да забременеят в момента или които може да забременеят в бъдеще.[4],[5]

Какво представлява продължителен COVID-19?

Признаците и симптомите на COVID-19, които продължават повече от 12 седмици след преболедуването и не могат да се обяснят с друга болест, най-често се считат за продължителен COVID. Обичайно те включват силна умора, задух, болка в гърдите или стягане и проблеми с паметта, и концентрацията („мозъчна мъгла“). Някои хора може да изпитват затруднения със съня, сърцебиене, виене на свят и болки в ставите. При подобни съмнения е необходимо да се консултирате с лекуващия лекар.[6]

„Не допускай случайността да диктува твоето здраве! COVID-19 е все още тук и ще продължи да заразява. Имунизацията остава най-добрата защита срещу болестта, тежкото й протичане с усложнения и ограничава мутациите на вируса“, призовават организаторите на кампанията „По-силни срещу COVID-19”.

*Текстът е съгласуван с Министерството на здравеопазването.

[1] Questions and answers on COVID-19: Vaccines (europa.eu)

[2] https://emedicine.medscape.com/article/2500114-questions-and-answers; https://www.mh.government.bg/bg/covid-19/informaciya-otnosno-noviya-koronavirus-2019-ncov/;

[3] https://www.cdc.gov/mmwr/volumes/71/wr/mm7104e3.htm

[4] Effectiveness of Maternal Vaccination with mRNA COVID-19 Vaccine During Pregnancy Against COVID-19–Associated Hospitalization in Infants Aged 6 Months — 17 States, July 2021–January 2022 | MMWR (cdc.gov)   

[5] https://www.cdc.gov/mmwr/volumes/71/wr/mm7107e3.htm

[6] European Observatory on Health Systems and Policies, Policy Brief 39, In the wake of the pandemic: preparing for long covid web issn 1997-8073