168 000 българи със сертификат за антитела чакат дали ще им отнемат сертификата, учените  ще спорят години

Въпросът кой и доколко е защитен от коронавируса и кой не, е абсолютният номер едно в световната медицинска общност. Към момента обаче няма единодушен отговор най-малкото поради относително краткото време, откакто SARS-CoV-2 прехвърли междувидовата бариера, за да заразява и хора.

Част от въпросите опират до ролята на антителата и еднакво надеждни ли са при преболедували и при ваксинирани.

Дори Световната здравна организация не излиза с категорична позиция. “Провеждат се много проучвания за по-добро разбиране на реакцията на антителата след инфекция със SARS-CoV-2. Изследвания до момента показват, че

повечето заразени

със SARS-CoV-2

развиват антитела,

специфични

за този вирус

Въпреки това, нивата може да варират между тези, които имат тежко заболяване (по-високи нива на антитела), и тези с по-леко заболяване или асимптоматична инфекция (по-ниски нива на антитела). Провеждат се много проучвания, за да се разберат по-добре нивата на антитела, които са необходими за защита, и колко дълго издържат тези антитела.”

Имунната система е сложна мрежа от клетки, тъкани и органи, които работят заедно, за да предпазват тялото от инфекция.

Антителата са протеини, които нашата имунна система произвежда, за да помогне в борбата с инфекциите и да ни предпази от заболяване в бъдеще.

Когато сме заразени с вирус или бактерия, имунната ни система произвежда антитела специално за борба с тях. Имунната система също така може безопасно да се научи да произвежда антитела чрез ваксинация.

Теоретично след като имаме антитела срещу определено заболяване, те осигуряват известна защита от него. Дори и да се разболеем, наличието им може да ни предпази от тежко протичане, защото тялото има предишен опит в борбата с това заболяване. Продължителността на защита може да бъде различна за всяка инфекция, да е индивидуално изявено за всеки човек или да е повлияна от други фактори.

Антителата са само

част от имунния отговор

Тестовете за антитела, наричани още серологични тестове, идентифицират антитела в кръвни проби. Докато други части на имунната система също допринасят за защитата, най-лесно е да се направи изследване за антитела.

Официалните позиция на СЗО и на американския и европейския център за контрол на заболяванията са, че хората, които имат антитела от инфекция с вируса, могат да подобрят нивото си на защита, като се ваксинират.

За много заболявания, включително COVID,

очакването е с

течение на времето

антителата да

намалеят или

да “отслабнат”

Знае се, че след достатъчно дълъг период - колко точно, е спорно в научната общност - нивото на антитела може да падне под количество, което осигурява ефективна защита. Достигнат е прагът на защита. Когато антителата слязат под този праг, човек може да стане по-уязвим към тежко заболяване.

Някои тестове могат безпогрешно да разграничат дали антителата са дошли от инфекции, или от ваксини. Но няма пълен международен консенсус какво количество или видове антитела гарантирано защитават от болестта. Затова се избират условни мерки за количеството като например приетите у нас прагови 150 BAU (Binding Antibody Units) на милилитър. Според главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев

със сертификат

за този приет

минимум антитела 

са около 168 хиляди

българи. Доц. Кунчев 2 пъти предлагал практиката да се отмени, защото по неговите думи въпросният  документ не допринася за предпазване на обществото като ваксините.

Освен това се смята, че част от антителата може да са некачествени, имунен “брак” - клетки, които по някаква причина не защитават. 

Какъв процент са, може да се установи с изследване за т.нар. неутрализиращи антитела. Процесът е двустепен. Първата стъпка е да се докаже количеството антитела при конкретния човек, втората и по-сложна - да се изследва какъв процент от тях обезсилват проникващия в клетките шип на SARS-CoV-2. Резултатът е правдива, но временна снимка на имунната реакция. С времето - все още обект на изследвания колко месеца - антителата съвсем нормално и очаквано намаляват. Това обикновено не означава, че човекът остава без имунитет, защото т.нар.

клетки с имунна

памет пазят

“досието” на вируса

и при нова среща с него стимулират производство на антитела.

На тази база вирусолозите смятат, че най-надежден ориентир колко защитен е човек е неговият клетъчен имунитет. Същинското установяване е сложно, защото клетките не плуват в кръвта. За да извлече информация, науката е създала тестове, които по косвен, но достатъчно достоверен начин измерват степента на клетъчната защита.

“Все още не знаем какъв е прагът на защита за антителата за вируса, който причинява COVID, или колко време е необходимо на тези антитела да намалеят - отговаря в секцията за често задавани въпроси Центърът за контрол на заболяванията на САЩ. - Но дори след като антителата намаляват, имунната ви система може да има клетки, които запомнят вируса. Те могат да действат бързо, за да ви предпазят от тежко заболяване, ако се заразите. Повечето хора, които имат положителен резултат от теста за антитела, могат да продължат с нормалните си дейности, включително работата, но те все пак трябва да предприемат стъпки за защита на себе си и другите, включително да се ваксинират.”

В цял свят има учени и лекари, които оспорват нуждата от ваксиниране на хора с антитела - имунизирани по естествен начин от реална среща с вируса чрез боледуване или безсимптомно протичане. Логиката за позицията накратко се свежда до разсъждението: Щом целта на ваксинирането е човек да изработи антитела, каква е причината тези, които така или иначе ги имат създадени при среща с вируса, да се ваксинират? На това здравните власти отговарят с аргумента, че при евентуално заболяване никога не е ясно дали то ще протече леко, тежко или фатално. Допълнителни мотиви се изваждат от 

проучвания, че

боледувалите стават

още по-защитени

след ваксиниране.

 “Диалогът” продължава с аргумента на първите, че при среща с вируса тялото изработва защита към всички негови белтъци, а с ваксини - към тези на шипа, спайк протеина. Вторите отговарят, че точно обезвреждането на шипа е важното, а и с новите варианти на вируса, изглежда, всички ставаме по-уязвими и се нуждаем от допълнителна защита. След това първите казват... И така “безкрайно”. На фона на стръмно покачване на случаите в крайна сметка последна дума ще имат здравните власти. А иначе спорът ще продължава години след пандемията.