Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Ракът на бъбрека се среща по-често след 50-ата годишнина. Мъжете се разболяват два пъти по-често от жените. Причините са неизвестни - вероятно тютюнопушене, повишено ниво на кадмия, придобитите бъбречни кисти при болни на хемодиализа.

Тютюнопушенето е водеща причина при 1/3 от всички случаи на бъбречен рак. Настоящите пушачи изявяват 40% по-голям риск, който расте с продължителността на тютюнопушенето.

Честата и продължителна консумация на пържено или задушено с масло месо е друг рисков фактор.

Затлъстяването особено при жените допринася за развитието на бъбречен рак.

Напреднало бъбречно заболяване с развитие на придобити кисти в бъбрека е водещият рисков фактор. Пациенти с поликистоза на бъбрека, провеждащи хемодиализа, имат 30 пъти по-голям риск за бъбречен рак. Има и наследствени заболявания, които създават предразположение, но те са редки.

В над 90% от случаите става въпрос за рак на тубуларния епител - светлоклетъчен вариант. В 10% се открива преходноклетъчен карцином на бъбречното легенче.

При светлоклетъчния рак на бъбрека не съществуват типични ранни симптоми.

Класическата триада от хематурия (кръв в урината), коремна болка и коремна маса (буца) се наблюдават само при 10% от пациентите. Висок процент от бъбречните карциноми могат да бъдат открити случайно по време на ехографски преглед.

Водещ симптом е хематурията. В 25% от случаите бързо се изявяват далечните метастази в белите дробове, костите, черния дроб, мозъка. Може да има оплаквания от болки по фланговете на корема, неясна температура, анемия, ускорена утайка. Може да има хипертония, повишаване на калция, на хемоглобина.

Отстраняването на бъбрека е радикално оперативно лечение с цел излекуване при локализирано заболяване - в т, тт и ттт стадий, и включва и отстраняване и на регионалните лимфни възли, околобъбречната мастна тъкан и надбъбречната жлеза от същата страна.

Следоперативната лъчетерапия или лекарствена химио- или хормонотерапия, не успява да намали честотата на рецидивите.

При избрана част от болните с метастази в тV стадий също може да се направи нефректомия с последваща имунотерапия за метастазите, което води до удължена преживяемост. Хормоналното и химиолечението имат малък и незадоволителен ефект при лечение на метастазиралия рак на бъбрека.