У нас се отделят значителни средства за лечение на усложнения от хроничните заболявания и много малко за профилактиката им

Д-р Наталия Темелкова е специалист по ендокринология, болести на обмяната и вътрешни болести. Има богат клиничен и изследователски опит в диагностиката и лечението на диабета и затлъстяването, заболяванията на щитовидната жлеза и костните метаболитни заболявания. Работи в Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания на Александровска болница.

- Д-р Темелкова, за втора година ще отбележим Световния ден за борба с диабета под знака на COVID пандемията, но и в унисон с навършването на 100 г. от откриването на инсулина. Като специалист какво е посланието, което бихте искали да отправите към пациентите, техните близки и хората?

- Захарният диабет е значимо хронично заболяване, което в ранните етапи не боли и това притъпява вниманието на пациентите. Когато се установят тежки усложнения, и най-големите усилия нямат нужния ефект. А усложненията са наистина тежки – сърдечносъдови, бъбречни, промени в очите и крайниците, в малките и големи кръвоносни съдове. Затова информираността, познаването на това заболяване, установяването му навреме, правилното и комплексно лечение могат да подобрят значително продължителността и качеството на живот на пациентите. Разполагаме с голяма палитра от медикаменти, които могат да помогнат. Откриването на инсулина преди 100 години е дало надежда и години живот на много хора. Сега имаме много по-усъвършенствани инсулини.

Най-добре би било да можем да се предпазим от това състояние. За целта трябва да се стремим да не повишаваме теглото, да следим холестерола и артериалното налягане, да се движим повече. Хората с голям риск редовно да се проследяват за начални промени.

- Подмладява ли се диабетът и ако да, превалира ли някой от двата типа?

- Първи тип захарен диабет, който е свързан с дефицит на производството на инсулин в панкреаса, най-често по имунни причини, е характерен за младата възраст. Това е т.нар. инсулинозависим диабет и засяга деца и младежи. Втори тип диабет е на възрастните, или по-скоро беше, защото

възрастта на изявата му става все по-ранна

Вече говорим за диабет тип 2 при децата. Това са деца с наднормено тегло и затлъстяване, при които се развива инсулинова резистентност, характерна за втори тип диабет. Честотата нараства във връзка с прехранването, намалената физическа активност и все по-голямото разпространение на заболяването.

- Какъв е рискът от наследственост и има ли го и при диабет тип 2?

- Диабет тип 2 е строго наследствен. Рискът от развитието му е много голям при родственици от първа линия с това заболяване. Затова един от сериозните рискови фактори, който трябва да оценяваме, е наследствеността. Хората неглижират т.нар. старчески диабет, а това е погрешно. Точно той се предава в поколението и в комбинация с наднорменото тегло прави диабета много вероятен.

- Повиши ли се нивото на профилактиката за това заболяване?

- Усилия за профилактика се полагат, но сме далеч от необходимото. Около половината от хората с диабет и предиабет не са диагностицирани. Необходими са повече усилия за информираност, за ясно посочване на рисковите групи, за тяхното навременно изследване и лечение. Да не провеждаме тези активности само около деня за борба със захарния диабет, а това да бъде политика на здравните власти. За съжаление, у нас се отделят значителни средства за лечение на усложненията от хроничните заболявания и много малко за профилактиката им.

- Как се промениха възможностите за контрол на заболяването и от самите пациенти?

- Поддържането на нормални стойности на кръвната захар е сложен и многофакторен процес. Това зависи от хранителния режим и двигателната активност, от психическото състояние, от правилния прием на подходящите медикаменти, от редовното и коректно проследяване и оценка на гликемичния контрол - кръвна захар на гладно, след нахранване и периодично, по възможност измерване на 3 месеца на гликирания хемоглобин. И ако той не е добър - навременна адекватна промяна в лечението.

Ролята на пациентите в този процес е незаменима. За адекватното им поведение обаче се изисква добро разбиране на заболяването и познания как да се процедира при проблем. Всички терапии на диабета са втора стъпка след промяна в хранителния и двигателния режим. Всичко това

изисква сериозно обучение на пациентите,

по-чест контрол и консултации със специалист. За съжаление, и двете неща не са в оптимално състояние. Обучението на практика не се осъществява, а срещите със специалист са много редки, често закъснели и пациентите дълго стоят с лоша компенсация.

Все повече са тест лентите, които пациентите с инсулиново лечение получават, но ако не знаят как да променят терапията си в резултат на тези измервания, ползата не е голяма. Процесите на навременна диагностика, правилно проследяване и адекватно и навременно адаптиране на лечението трябва да се разглеждат и организират цялостно, което на този етап не се случва. Възможностите за прилагане на инсулинови помпи и сензори за контрол на кръвната захар навлизат в практиката, но все още доста ограничено.

- При пациенти, преболедували COVID, наблюдавате ли отражение на инфекцията върху диабета?

- Пандемията от COVID-19 срещна пандемията от диабет, като крайният резултат не е добър. Бяха загубени много животи. Хората с диабет не се заразяват повече, но боледуват по-тежко. Една от причините е, че това са обикновено пациенти с други усложнения – най-често сърдечносъдови и бъбречни. По време на самата инфекция при по-тежко протичане се установяват повишени стойности на кръвната захар дори и при здрави хора, които се нормализират след оздравяването. Значително се влошават кръвните захари при хората с диабет. Това е характерно и за повечето инфекции. Тежкото състояние и лечението с кортикостероиди е едно от обясненията за този факт. В такива моменти често е необходимо да се започне преходно инсулиново лечение до овладяване на състоянието при хора, които са лекувани досега с неинсулинови средства. Страхът от зараза ограничи пациентите от и без това нередовните консултации, затварянето вкъщи и обездвижването също значително допринася за лошите резултати.

- Откри се връзка между коронавирусната инфекция и отключването на диабет. Какъв е механизмът и чести ли са тези случаи в България?

- Учим се в движение. Постепенно се натрупват нови данни за връзката на преболедуването от COVID-19 и последващите здравни проблеми. На този етап данните не са много, но проследяване на 47 000 пациента, хоспитализирани по повод коронавирусна инфекция във Великобритания, е показало, че

7 месеца след ковид 5% са с диагностициран диабет

Посочва се, че хората, които са били в болница с коронавирус, са 1,5 пъти по-склонни да бъдат диагностицирани с диабет, след като са били изписани, отколкото хората на същата възраст и произход, които не са били в болница с коронавирус. Това се отнася за тип 1 и тип 2 диабет.

Доказателствата, които предполагат връзка между коронавируса и новите случаи на диабет нарастват, но все още има много неща, които не знаем. Все още не можем да сме сигурни дали коронавирусът директно причинява диабет, или има други фактори, които биха могли да обяснят връзката.

- Има ли показатели или състояния при диабета, които налагат изчакване или отлагане на ваксинацията срещу COVID на този етап?

- Логично е при всяко остро неразположение да се избягва ваксиниране. Ако пациентът е с влошаване на състоянието, ацетон в урината или друга инфекция – може да се изчака. От гледна точка на по-тежкото протичане на COVID инфекцията при диабетици, което доказано и значимо намалява с ваксинирането, категорично препоръчвам ваксинирането. Ако се планира и поставяне на противогрипна ваксина, добре е между двете да има интервал поне седмица. Основно противопоказание на ваксините е алергия към съставките им.

- Една от причините светът да се намира в непрестанна пандемия от диабет години наред е тенденцията за затлъстяване на все по-голяма част от населението. Влезе ли то в графата на заболявания?

- Затлъстяването е заболяване. Определя се като хронично клинично състояние, резултат от взаимодействие на генетични, метаболитни, поведенчески и фактори на средата, което се асоциира с повишена болестност и смъртност. Хората със затлъстяване са често с хипертония, повишен холестерол, а

затлъстяването е основен рисков фактор

за развитието на втори тип диабет. Това изисква настойчиво да се мисли за профилактика още от ранна детска възраст, да промотираме добрата физическа активност и рационалното хранене още при децата. Добре би било да се популяризират рисковите групи и при тях да се прави скрининг за установяване на проблемите в най-ранен етап, когато състоянието е обратимо. Вече има и добри медикаменти за лечение на затлъстяването, но все пак най-доброто лечение остава профилактиката. Контролиран калориен внос, добрата физическа активност - поне 150 минути седмично, нормален сън – поне 8 ч, спиране на тютюнопушенето, ограничаване на приема на алкохол са част от нещата, които всеки от нас може да направи навреме.

Интервюто е изготвено със съдействието на Novo Nordisk