12° C, предимно ясно
Пребиван в затвори, с увредено око, бяга от хунтата със самолет на Онасис от острова му
Изтезания в затвори, пребиван до смърт, 3 пъти погребван жив, опериран след престой в моргата. Заразен с туберкулоза и пратен във военна болница с потрошени кости. Не издържа психически и при последния арест опитва да се самоубие. После призраците на ужаса продължават да го преследват. Припадъци, кошмари и нито миг спокиен сън.
Това са факти от завършилия живот на гръцкия композитор Микис Теодоракис, достоен за роман. Той е най-обожавания от своя народ грък.
Той е роден на остров Хиос през 1925 г. Баща му - критски грък - бил чиновник и семейството се местело през 2-3 г. според службата му. Майка му била от гръцката общност в турския град Чешме и е бежанка от клането в Смирна през 1922 г.
От малък Микис бил омаян от фолклора и песнопенията в православните храмове. В началото е религиозен, но после е възмутен от лицемерието на духовниците и от колаборацията им с фашистите при окупацията на Гърция.
Личало, че момчето има необикновен талант. Още на 12 години написал първата си песен. Композирал по слух, защото семейството нямало пари да му купи музикални инструменти. Научил се да свири на пиано в дома на заможен съсед, където се промъквал, докато обитателите ги няма.
17-годишен решава да се отдаде на музиката. Поводът е филм, гледан вТриполи през 1942 г., в който чува "Ода на радостта" от Бетховен. Там за първи път участва в антифашистки демонстрации. Арестуван е и изтезаван, за да издаде съмишлениците си. Теодоракис никого не предава.
Прибирайки се у дома, заявява на родителите си, че иска да учи музика. Дотогава семейството очаквало Микис да стане архитект, защото бил добър в математиката и рисувал много добре. Надеждите на баща му били напразни, но той го подкрепил. През 1943 г. момчето е записано да следва композиция в Атинската консерватория, получавайки и стипендия по бедност.
По време на германската окупация на Гърция 18-годишният Теодоракис се включва в съпротивата като член на Гръцката народна освободителна армия (ЕЛАС). Отново е подложен на мъчения зад решетките в Атина и тогава решава да стане комунист. Възхищават го стоицизмът, идеализмът и поривът към по-справедлив свят у затворници комунисти. Повечето от тях били работници. Доста по-късно композиторът споделя: "Бог ми се разкри с лице на работник". Този избор определящ за него и в музикален план. Докато е в зандана, а и по-късно, когато отново е арестуван, той създава едни от най-разтърсващите си произведения, носещи отпечатъка на несломимия му дух.
След поредния арест е така жестоко изтезаван и пребит, че инквизиторите го имат за мъртъв и го отнасят в моргата. Приятели го измъкват и уреждат хирург за спешна операция, която спасява живота му. Имал дълбока рана на главата и макар да се възстановява, завинаги остава с нарушено зрение на дясното око. След затвора, едва съвзел се от раните, младият Теодоракис се включва в т.нар. Декемвриана през 1944 г.
След края на Втората световна война в Гърция избухва гражданска война. Тогава отново е арестуван и с много комунисти е интерниран на отдалечения остров Икария, а след това на о. Макронисос близо до Атина. Там съчинява първата си симфония. И на двете места е подлаган на мъчения, а много от приятелите му били убивани. Микис два пъти е погребван полужив, но оцелявал благодарение на свои другари. През 1949 г. е изпратен във военната болница в Атина с туберкулоза и потрошени кости. С огромни усилия и връзки баща му го измъква оттам като инвалид и да кара на остров Крит. Но там следва нов арест и заплахи, че ще го върнат на Макронисос. След разгрома на комунистите отново е интерниран в трудови лагери.
Всички тези събития предшестват приема на Гърция в НАТО през 1952 г., когато започва изграждане на американски военни бази на нейна територия. Срещу тази "инвазия" Микис Теодоракис се бори през целия си живот.
Следват нови арести и изтезания, които разбиват психиката му. Стига до опит за самоубийство, поглъщайки барут. Но съдбата му е да живее, да става все по-известен и да се превърне в символ на свободолюбието на гърците. Но преживените ужаси зад решетките го преследват до края на живота му.
През 1950 г. композиторът се дипломира в Атинската консерватория и заминава за Крит, за да отбие военната си служба. Там създава своя първи оркестър. 3 г. по-късно се жени за своята сродна душа Мирто Алтиноглу, по онова време студентка по медицина. Мисълта за нея го крепи, докато е зад решетките. По-късно в Париж се раждат двете им деца - син и дъщеря, докато Микис учи в Парижката консерватория.
Преломен момент в живота му е през 1958 г., когато големият гръцки поет и комунист Янис Рицос му изпраща своята поема "Епитафия". Двамата се познават от лагера на Макронисос. Стиховете описват мъката на майка, загубила сина си в демонстрация на тютюневи работници. Когато я прочита, Микис е запленен и за часове създава разтърсваща музика по поемата.
През 2003 г. Теодоракис казва в интервю, че тази елегия го спасява от призраците на Макронисос - спират припадъците, изчезват и кошмарите.
"Когато се върнах от Макронисос, бях развалина. "Епитафия" започна да превръща всичко това - психологическия баласт, който носех в себе си - в нещо положително. По-рано не бях съумял да изразя вътрешния си свят, болката си, раните си. Едва в "Епитафия" успях да превърна всички тези неща вместо в лудост и самоунищожение в апотеоз на борбата", казва той.
Микис започва да работи с известни гръцки изпълнители и ставал все по-популярен. През 1963 г. написва най-известното си произведение, което се превръща в символ на Гърция - сиртакито.
Същата година крайнодесни екстремисти в сговор с полицията убиват публично в Атинас удар със сопа по главата Григорис Ламбракис, близък приятел на Теодоракис. И той учредява Младежко движение "Ламбракис". На концерт в памет на приятеля дирижира оркестъра си и изрисува във въздуха буквата Z от гръцката дума "жив". И знакът Z започва масово да се появява като графит по стените на гръцките градове. Z става символ на съпротивата. Година по-късно Микис е избран за депутат и се отдава на политиката.
През 1967 г. в Гърция е установена военна диктатура и макар да се укрива, Микис е заловен и хвърлен в затвора. Тогава той изрича фраза пред свой мъчител, която става световноизвестна: "Вашите танкове ще ръждясат, а моите песни ще се пеят все по-силно."
След 3 г. е освободен заради световна кампания в негова защита. Решава да емигрира в Париж и го прави нелегално. Излита с частен самолет от имот на милиардера и корабен магнат Аристотел Онасис. Два дни по-късно при него пристигат жена му с двете им деца.
От френската столица Теодоракис продължава своята война с хунтата. Прави предавания на гръцки по "Дойче веле" и неговите послания стигат до сънародниците му. До падането на диктатурата през 1974 г. изнася над 1000 концерта, повечето в Германия, където по негови думи е получил голяма подкрепа.
До края на живота си великият композитор, бунтар и политик повтаря, че неговата основна цел е да помага на хората да се развиват. Всичко, което е предприемал в политически и обществен план, както и в знак на съпротива срещу диктатурата, било заради неговия стремеж към хармония.
Коментари