Доверието в лекаря и дадените от него препоръки за здравословен начин на живот и лечение са ключ към ефективната грижа за сърцето

Проф. д-р Снежана Тишева, д.м.н., е началник на Първа кардиологична клиника в УМБАЛ "Георги Странски" в Плевен и ръководител на катедра "Кардиология, пулмология и ендокринология" в Медицинския университет в Плевен.

Специалист е по хипертония към Европейското дружество по хипертония. Автор е на множество научни публикации, носител на престижни награди по медицина и кардиология. 

- Проф. Тишева, какво представляват атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания (АСССЗ)?

- Атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания (АСССЗ) се причиняват от образуването на атеросклеротични плаки в артериалните стени, които водят до запушване на кръвоносните съдове и нарушено кръвоснабдяване. Атеросклерозата е системен процес, който засяга всички артерии в тялото, но най-често артериите на сърцето, мозъка и долните крайници. Той причинява заболявания като:

Исхемична болест на сърцето в различните й форми - инфаркт на миокарда, стенокардия и други клинични изяви, които често се дължат на стеноза на коронарна артерия.

Мозъчносъдово заболяване като преходна исхемична атака, исхемичен инсулт и/или стеноза на каротидна артерия.

Периферна артериална съдова болест, която се проявява като клаудикацио или друга болкова симптоматика.

Аортна атеросклеротична болест - аневризма на коремната аорта и низходяща гръдна аневризма, а понякога с разслояване на аортни части.

- Как се определя рискът за АСССЗ и какво е значението му за мерките, които предприемате при конкретния пациент?

- Прави се оценка за комбинираното въздействие на рисковите фактори при даден индивид чрез система за изчисляване на т.нар. глобален сърдечносъдов риск, показващ вероятността от развитие на атеросклеротично сърдечносъдово събитие за определен период от време. Пациенти, които са имали клинично събитие като остър коронарен синдром или инсулт, захарен диабет, хронично бъбречно заболяване или много високи нива на отделните рискови фактори, автоматично се класифицират с много висок риск от други усложнения и нужда от приложение на конкретни мерки.

Правилно е клиницистите да проведат дискусия за сърдечносъдовия риск с пациентите, преди да им предпишат медикаментозно лечение. Трябва да се насърчава преминаването към здравословен начин на живот и да се коригира диетичният режим. Необходимо е да се обсъди приемът например на доказани липидопонижаващи медикаменти.

Основата за оптималния контрол на серумния холестерол е здравословният начин на живот през целия живот на човека. Дори хората, генетично предразположени за повишен риск от коронарна болест на сърцето, могат да го намалят с до 50% чрез промени в начина на живот. Поддържането на нормално телесно тегло и ниво на кръвната захар, намаляването на приема на прости захари и рафинирани въглехидрати, увеличаването на физическата активност доказано водят до подобряване нивата на липидите и трябва да се предприемат като общоздравословни мерки, независимо от това дали се препоръчва прием на лекарства. Същевременно в реалната клинична практика придържането на пациентите към предписаната терапия е ниско и се влошава с времето, което е сериозна бариера по отношение на оптималния контрол на АСССЗ и изисква допълнителни усилия от страна на лекари и пациенти.

- Вярно ли е, че България попада в категорията на страните с много висок риск за тези заболявания? Защо е така?

- Да, за съжаление България попада в тази група държави. Въпреки осезаемата редукция на нивото на инфарктите в България другите клинични изяви на АСССЗ нарастват. Това налага особено внимание относно водещите за нашата страна рискови фактори - добър контрол на артериалното налягане за повече хипертоници, системни усилия за контрол на мастите в кръвта, значително намаляване на пушачите чрез обществени мерки, повишаване на двигателната активност и понижаване на наднормената телесна маса. Например анализът на няколко проучвания в Плевенска област показва, че населението ни в голям процент - 55-60%, е с наднормена телесна маса.

- При АСССЗ говорим за т.нар. вторична профилактика. Каква е нейната роля и доколко успешно могат да се контролират рисковите фактори при пациентите с вече реализиран сърдечносъдов инцидент и вече доказани сърдечносъдови заболявания?

- Основната цел на първичната превенцията на атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания е да се предотврати преждевременната заболеваемост и смъртност, да се подобри качеството на живот и да се намали ръстът на разходите за здравеопазване. Европейското дружество по кардиология заедно с други партньори, в това число и националните дружества по кардиология, участват в цялостна програма за профилактика на АСССЗ почти 25 години. Една от големите стъпки е въвеждането на единни европейски препоръки за диагноза и лечение на АСССЗ, които популяризират превантивна кардиология, основана на медицина на доказателствата.

Вторичната профилактика е сред пациенти с реализиран инцидент. Тогава те в по-голяма степен са склонни да следват съветите на лекарите и резултатите от терапевтичните намеси са по-ефективни. Сърдечносъдовата профилактика изисква съвременни програми по превантивна кардиология, ангажиращи интердисциплинарен екип от здравни специалисти, разглеждащи всички аспекти на начина на живот, и управление на рисковите фактори, за да се намали опасността от повтарящи се сърдечносъдови събития.

- Какви са неблагоприятните социални и икономически последици от АСССЗ?

- Сърдечносъдовите заболявания водят до над 4 млн. смъртни случаи всяка година в Европа. У нас всяка година делът на тези заболявния като причина за смърт е над 60%. Клиничните грижи за сърдечносъдовите заболявания са скъпи и продължителни. Те не се изразяват само в овладяване на острата симптоматика в болниците. Тези преки разходи отклоняват оскъдните семейни и обществени ресурси към медицински грижи. АСССЗ засягат хората в активните години на живота, нарушават бъдещето на семействата, подкопават здравето на нациите, като лишават обществото от ценни човешки ресурси в най-продуктивните им години.

- Какво може да направи всеки човек, за да намали риска от сърдечни заболявания?

- Има много фактори, които могат да повишат риска от сърдечни заболявания. Някои не могат да бъдат контролирани (пол, възраст, раса, фамилна обремененост), но има много, които могат да бъдат повлияни ефективно.

Контрол на кръвното налягане. Високото кръвно налягане е основен рисков фактор за сърдечни заболявания. Редовното проверяване на кръвното налягане е от особена важност - поне веднъж годишно за повечето възрастни и системно, ако вече има установено високо кръвно налягане. Правилно е да обучим пациентите да го измерват в дома си и да си водят дневник.

Друга важна оценка е на 24-48-часовото автоматично измерване на артериалното налягане при пациенти с установено високо кръвно. В рисковите групи е важно да открием т.нар. маскирана хипертония, която повишава риска от АСССЗ.

Контрол на холестерола и триглицеридите. Високите нива благоприятстват атеросклерозата и повишават риска от коронарна артериална болест и инфаркт. Промените в начина на живот и приема на лекарства (когато са предписани от лекар) могат да понижат ефективно нивата на липидите в организма.

Особена рискова група са хората, които имат много високо ниво на холестерола и тази патология се унаследява. При тези хора сърдечносъдовата патология се подмладява с 20 години средно. Подобни състояния изискват агресивна липидопонижаваща терапия.

Здравословно тегло. Наднорменото тегло или затлъстяването доказано увеличават риска от сърдечни заболявания. Контролирането на теглото може да намали риска. Превенцията предполага физически упражнения и разходки на открито.

Здравословен хранителен режим. Необходимо е да се ограничи приемът на наситени мазнини, храните с високо съдържание на натрий и добавени захари. Ползите от приема на пресни плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни са доказани с много клинични наблюдения. Хранителният план може да помогне съществено в намаляване на кръвното налягане и холестерола, което допълнително понижава риска от сърдечни заболявания. За нашите условия трябва да се обърне внимание на системната консумация на готварска сол, което е част от националните ни традиции.

Редовни физически упражнения. Физическата активност има много предимства, включително укрепване на сърцето и подобряване на кръвообращението. Също така подпомага поддържането на здравословно тегло и понижението на холестерола и кръвното налягане. Тренингът на скелетната мускулатура значително облекчава сърдечния товар.

Ограничен прием на алкохол. Пиенето на големи количества алкохол може да повиши кръвното налягане. Той също така добавя калории, което води до наддаване на тегло.

Преустановяване на тютюнопушенето. То повишава кръвното налягане и излага пушачите на много по-висок риск от инфаркт и инсулт. Има потенциращ ефект върху формирането на атеросклеротични плаки. Ако пушите, отказването от този вреден навик ще намали риска ви от сърдечни заболявания.